Отвличането на Гениевра (25) (Роман от XIII в.)

25. Ланселот разгромява последователно рицаря от шатрата и десетте му другари

Веднага след това те насочили конете си един срещу друг и взаимно си нанесли силни удари с копията, като пробили и разцепили щитовете си. Рицарят ударил Ланселот и разделил щита му на две, но ризницата била толкова здрава, че не успял да разкъса нито бримка и копието му се пръснало на парчета. Ланселот пък го блъснал толкова безмилостно, че забил острото си желязо през щита и ризницата му. Съборил го мъртъв на земята и насочил към него окървавеното си оръжие. Тогава от шатрите изскочили около десет рицари в доспехи, с щит на шията и копие в ръка. Щом Ланселот ги видял да приближават, обърнал натам коня си и тялом, и духом, с цялата си решителност насочил към тях окървавеното си копие. Първият, който го срещнал, счупил своето в щита му. Ланселот му нанесъл такъв удар, че го изтласкал от седлото и минал отгоре му със своя кон. Другият бил с изпотрошени кости и припаднал от болка. Ланселот продължил своя устрем, като съборил още един на земята, и при това падане счупил копието си. Тогава извадил меча и се спуснал към всички останали, както и те към него, но не за да го атакуват заедно, а един по един. Обичаите по това време забранявали трима или четирима рицари да се бият едновременно срещу един противник, но имали право да го нападат последователно^[1]. Именно така започнали битката и Ланселот ги атакувал с меч в ръка. Ударил първия, когото застигнал, като използвал максимално силите си и му разцепил шлема и желязната шапчица. Забил оръжието си чак до мозъка му и другият, усетил прегръдката на смъртта, паднал на земята. Ланселот се хвърлил сред другите, изпотрошил на парчета щитовете и шлемовете им, счупил бримките на ризниците им по ръцете и рамената. Разделял ги и ги разпръсвал с меча си, като помитал всичко с лекота, толкова бързо и толкова ловко, че ранявал противниците си така, както никога преди. Храбростта му правела чудеса, от които всички останали поразени. Те разбрали, че дори вкупом не могат да сломят неговата съпротива. Ланселот им се противопоставял дълго, без да бъде сериозно притиснат. Тогава от кулата се задал едър рицар в черни доспехи на силен, буен кон, който пристигнал шеметно на мястото на битката. Когато видял, че тези от шатрите не са в състояние да се справят с рицаря, накарал ги да се отдръпнат, като ги обсипал с хули и проклятия. Те се отдалечили веднага щом техният господар им заповядал. Когато Ланселот се оказал сам срещу рицаря, последният се обърнал към него:

— Кажете ми — рекъл той — кой сте вие?

— Аз съм — отвърнал Ланселот — рицар на кралица Гениевра.

— Ядосан съм, тъй като считам, че сте добър рицар.

— Защо сте ядосан?

— Защото не може да се измъкнете, без да умрете, щом като й принадлежите.

След тези думи самият рицар се отправил към шатрите, донесъл две копия с къси и масивни дръжки, чието желязо било остро и режещо, дал едното на Ланселот, другото запазил за себе си и му заявил, че трябва да се изправи в двубой срещу него.