Отвличането на Гениевра (18) (Роман от XIII в.)

18. Завръщането на Ланселот в двора на крал Артур

Ланселот останал още осем дни, през които девойката му приготвила доспехи и кон. Сетне, напълно свеж и отпочинал, се отправил на път и яздил до Катоноа, където се намирал кралят, придружен от многобройна свита от рицари и други хора. Мелеаган, който вече си бил облякъл доспехите, казал, че ще тръгва, тъй като никой не се наемал да го предизвика на двубой вместо Ланселот. Тогава напред изскочил Боорт Заточения. Ще го предизвика на мига, ако жалващият се съгласи. Последният отвърнал, че предпочита Ланселот пред всеки друг.

— Със сигурност — обадил се монсеньор Говен, — ако Ланселот беше тук, нямаше да изглеждате така нетърпелив за тази битка. Ала неговото отсъствие не ще попречи тя да се състои, ако я желаете толкова, колкото претендирате, защото от обич към него ще се бия срещу вас.

— Без съмнение — отговорил Мелеаган — няма да ви откажа, тъй като не познавам друг рицар, срещу когото бих се сражавал с по-голямо удоволствие.

Монсеньор Говен изтичал веднага да си облече доспехите. Кралят заповядал двубоят да се проведе извън стените на града, на ливадите. Двамата се съгласили и въоръжени от глава до пети се спуснали по улиците на града. Съдбата сторила така, че точно в този миг там се появил Ланселот, облечен с всичките си доспехи. Попаднал на монсеньор Говен и двамата се разпознали отлично. Приветствали се взаимно. Новината за пристигането на Ланселот бързо достигнала до двора, като предизвикала всеобщо веселие. Кралят изтичал да го прегърне, а после и кралицата, и всички рицари. За сметка на това, когато Мелеаган научил, бил поразен. Ланселот се приближил до него:

— Мелеагане — рекъл му той, — щом толкова силно я искахте, ще получите тази битка, защото ето ме вече вън от кулата в блатото, където ме затворихте вероломно. Тук съм благодарение на Божията помощ и на девойката, която ме измъкна оттам.