Отвличането на Гениевра (135) (Роман от XIII в.)

135. Възкръсването на Аргон, покръстването на сарацините и оздравяването на Матагран, брат на Аргон. Йосиф оздравява от раната си

Когато Йосиф свършил своята реч, Матагран, братът на мъртвия, взел думата:

— Сеньор, кажете ми името си.

— Казвам се Йосиф Ариматейски.

— Сарацин ли сте?

— Ни най-малко, Бога ми, християнин съм. Вярвам в Отца, Сина и Светия дух, които представляват един и същи Бог. Могъществото Му е безгранично. Именно Той повелява смъртта на живите и възкресява мъртвите. Тези, които са били страхливи и подли, Той може да превърне в добри и справедливи хора. И никой не е грешен, ако се помири с Него, и Той го принуждава да се справя с всички свои изпитания. Добре е показал пред всички Своето всемогъщество, с което никоя сила не може да се мери. Убедихте се чрез тези образи, които обявявате за богове и в които вярвате. Той така ги унищожи, че станаха на пепел.

— Няма съмнение — рекъл Матагран, — че е много по-могъщ, отколкото си го представях и ако успее да възкреси моя брат и да го накара да ми проговори, никога няма да вярвам в друг Бог освен в него.

При тези думи на Матагран, Йосиф паднал на колене:

— Господи, ти, който сътвори света — помолил се той, — ти, който създаде луната и слънцето, както и четирите елемента, ти, който даде живот на блажената Дева Мария, ти, който беше разпънат на кръста, позволи да те бичуват на стълба и вероломните евреи да те оплюват. Ти, който пожела да изпиташ смъртта на кръста, за да откупиш народа си от мъките на ада. Господи, щом е вярно, че възкресяваш от смъртта, стори това явно чудо с този мъртвец в присъствието на всички, които са тук.

Йосиф се изправил и почти веднага мъртвецът се надигнал от земята в отлично здраве. Затичал се право към Йосиф и му целунал краката, като му заявил достатъчно високо, за да бъде чут от всички:

— Това е светият мъж, който свали Божия син от Светия кръст. Бог го изпрати сред нас, за да ни покръсти, защото иначе не бихме могли да избегнем смъртта в ада.

При вида на възкръсналия мъртвец Йосиф заплакал от вълнение, като благодарил на Бог от все сърце. Сетне рекъл на тези, които били около него:

— Сеньори, сега можете да се съгласите, че Този, за когото ви говоря, е Бог, по-могъщ от всички останали.

— Без съмнение — отвърнал Матагран — това е истината и никога няма да повярвам в друг Бог освен в него. Сега зная, че той върна към живота моя брат Аргон и че като Него друг няма.

При тези думи присъстващите паднали до един в краката на Йосиф, като заявили на висок глас:

— Сеньор, ние се подчиняваме напълно на вашите решения. Ако сме действали налудничаво, водени от грешните си вярвания, сме готови да променим поведението си според вашите съвети и в бъдеще няма да сторим нищо против волята ви. Научете ни на закона, който трябва да следваме, и ни кажете как да правим това.

По този начин хората от замъка били въведени във вярата и били покръстени. Когато сенешалът, който ранил Йосиф в бедрото, видял, че всички се покръствали, споделил публично как му бил нанесъл удар и как мечът му се счупил.

— И аз мисля — заявил той, — че ще откриете другата половина в бедрото му.

Матагран веднага прегледал раната му и наистина намерил парчето от меча. Това силно го впечатлило и той го попитал:

— Сеньор, как може да се излекувате?

— Лесно, ако Бог реши, но най-напред вие самият ще се възстановите от раната в главата.

Тогава наредил да донесат останалата част от меча — дръжката и топката — изрисувал знака на истинския кръст върху раната на Матагран, която се затворила мигновено, и после извадил от собственото си бедро другата част. Присъстващите на тази сцена били удивени, защото не видели от раната да бликва нито капка кръв. Мечът бил толкова чист и бляскав, сякаш никога не бил пронизвал плът. Удивлението обхванало и целия народ. Когато видял двете части на меча, Йосиф се провикнал:

— Ах, меч, добър и красив, никога няма да бъдеш отново цял преди да те вземе в ръце този, който ще доведе докрай великите приключения на Светия Граал. Щом попаднеш в ръцете му, двете ти части ще се съединят веднага.^[1] Дотогава от частта, която прониза плътта ми, винаги ще се стича кръв.

Такова било предсказанието на Йосиф по повод меча. По-късно сарацините в укрепения град били въведени във вярата и покръстени. Аргон и Матагран били последни, което задържало Йосиф известно време в града. След като си тръгнал, те скрили меча в тези земи и го пазили ревниво. Аз го извоювах тази година по най-трудния начин. Знайте, че понесох много изпитания, преди да го завладея. От момента, в който го притежавам, мога да ви заявя, че той досега не е бил изваждан от ножницата си. Нося го винаги със себе си с мисълта, че съдбата може би ще ме срещне с човек, който ще бъде в състояние да върне целостта му. За вас дори таях най-големи надежди, защото в настоящия момент никой рицар не е почитан толкова. Щом вие не успяхте, не виждам кой може. Сега вече научихте защо той кърви и защо нося два меча. Ала знаете ли защо паднах на колене пред него? Защото съм убеден, че той е свещен, тъй като с него ще бъдат извършени приключенията на Светия Граал. Видях го да прави не едно чудо, откакто го нося със себе си.

— А защо го целунахте? — попитал Хектор.

— Защото, когато го целуна, той ме предпазва от всякакво смъртоносно нараняване за деня. И когато преди малко заявих на монсеньор Говен, че ми спаси живота, бях забравил за меча.

— Кажете ми всъщност — заинтересувал се монсеньор Говен — как се казвате.

— Името ми е Елизер и съм син на Богатия Крал Рибар, който пази в дома си Светия Граал.

— И какво търсите?

— Истината е, че търсех вас, за да съедините частите на този меч, убеден, че ще се справите. Понеже не успяхте, не вярвам дълго време да се появи някой рицар, който да го стори.

— Тук ще ви кажа — отвърнал монсеньор Говен — какво да направите. Що се отнася до нас, ние сме тръгнали да търсим най-добрия рицар на света, за когото не знаем дали е жив или мъртъв. Затова искрено бих ви посъветвал да се присъедините към нас, докато го открием, ако това е възможно. Сигурен съм, че той ще доведе това приключение до неговия край, тъй като за него е нужен човешки подвиг.

— Кой е — попитал Елизер — този толкова храбър рицар?

— Това е Ланселот от Езерото — отговорил монсеньор Говен.

— Бога ми, не бих могъл да участвам във вашето търсене, тъй като не ми е позволено, и ще се върна там, откъдето идвам. Но щом го откриете някъде, можете спокойно да му предадете следното послание, че ако желае да види този меч, нека отиде при Богатия Крал Рибар и именно там ще го намери.

След тези думи той ги благословил и се отдалечил с младата девойка и оръженосеца. Монсеньор Говен пък се разделил с другарите си и всеки един от тях поел по пътя си. Но тук разказът спира да говори за другите и се съсредоточава върху Агловал.