Отвличането на Гениевра (55) (Роман от XIII в.)

55. Боорт е поканен на турнира на крал Брангоар в Крайграничния замък

На другия ден Боорт станал призори. Оръженосецът му приготвял доспехите, когато девойката се обърнала към него:

— Сеньор — попитала тя, — вие ме избавихте от тежкото страдание и го сторихте, воден единствено от благородната си душа. Затова ви моля да ми кажете името си, за да го съобщя на баща си, когато попита.

Той отговорил, че се казва Боорт Заточения и че е първи братовчед на Ланселот от Езерото. След това тръгнал, като оставил щита си в замяна на този, който девойката му показала. Поел пътя си и яздил заедно с оръженосеца до първия час, когато излезли от гората. Тогава срещнали друг оръженосец, яхнал бърз боен кон, и се поздравили взаимно.

— Сеньор — рекъл оръженосецът, — от двора на крал Артур ли сте?

— Да — отвърнал Боорт. — Защо се интересувате?

— Бих искал да дойдете в Крайграничния замък, където крал Брангоар ще чества утре осмия ден от своето коронясване. Той призовава всички рицари, които търсят слава и известност, да се явят от приятелство и куртоазия, защото утре ще проведе турнир на поляната, която е превъзходна. Решено е този, който бъде обявен за най-добър според девойките от замъка, да заеме мястото си на златен трон насред поляната на маса, наречена масата на дванадесетте перове.^[1] След това ще бъдат избрани дванадесетте най-добри, които да седнат на масата, и никой няма да започне да се храни, преди да бъде поднесено първото ястие на рицаря, заел златния трон. В този момент девойките от замъка ще дадат сигнал да започнат танци и хора около масата. Най-добрият ще получи върховната чест да задържи за себе си най-красивата девойка и да определи дванадесет други за дванадесетте перове според техните заслуги. Това ще сложи край на турнира. Тъй като моят господар иска тази чест да се падне на някой от рицарите на Кръглата маса, той ги известява чрез мен и други вестоносци да бъдат там утре.

— Скъпи приятелю — попитал Боорт, — какво е приблизително разстоянието?

— Сеньор, можете да стигнете преди пладне, защото е само на четири английски левги. Ето главният път, който ще ви отведе дотам.

— Добре, продължавайте поръчението си. Що се отнася до мен, ще отида, освен ако не съм възпрепятстван от някоя трудна задача.

Веднага след това младият мъж се отдалечил, а Боорт продължил пътя си. Докато яздел, срещнал девойка на параден кон. Поздравили се. Сетне тя го попитала дали е от двора на крал Артур, от рицарите, които търсят приключения. Боорт й отвърнал, че не търси нищо друго:

— Ако искате да ме последвате — рекла тя, — още днес ще ви покажа възможно най-чудното приключение. Успеете ли да се справите с него, без съмнение бихте могли да се наречете най-добрия рицар на света.

— Разбира се, в настоящия момент, би било лудост да твърдя, че превъзхождам всички други. Ала все пак, за да изпълня вашето желание, ще дойда на драго сърце.

— Добре тогава — отвърнала тя, — последвайте ме.