Отвличането на Гениевра (86) (Роман от XIII в.)

86. Ланселот разгромява всички похитители

Продължил по посочения път, като пришпорил коня си с всички сили, и успял да настигне рицарите, които преследвал. Викнал след тях достатъчно силно, за да бъде чут. Един от тях се впуснал моментално срещу него с щит на шията, с копие в ръка и въоръжен от глава до пети. Ланселот го ударил толкова жестоко, че въпреки ризницата, забил върха на копието си в тялото му. Изтласкал го силно като човек, преливащ от енергия и смелост, и го повалил от коня. Докато насочвал към него оръжието си, видял да приближава друг, готов да се сражава. Вместо да се опита да го отбегне, насочил към него коня си. Другият, който приближавал в галоп, му нанесъл такъв удар по щита, че копието му се разпръснало на парчета. Ланселот държал своето по-ниско. Засегнал го над дъгата на седлото с удар, от който бримките на ризницата му не могли да устоят, и пронизал с копието си тялото му. От тласъка конят и рицарят били хвърлени на земята. Тогава тези, начело на групата, си казали, че рицарят, повалил двама от най-добрите им другари, е великолепен боец. Ланселот се впуснал срещу тях с бясна скорост, а те в момента били девет. Извадил меча си, тъй като копието му се било счупило в тялото на последния повален рицар. Разсичал щитовете на две, разбивал шлемовете на парчета, разкъсвал ризниците по ръцете и по рамената. Проявил такава храброст, че всички били изумени. Но щом видял рицарят с аленочервените доспехи, го разпознал веднага, проправил си път към него и му нанесъл толкова жесток удар по шлема, че другият, зашеметен, не успял да се задържи на седлото и политнал към земята. Ланселот минал с коня си през него, така че последният бил напълно обезвреден. В този момент гневът завладял останалата част от групата, защото помислили за мъртъв човека, който бил техен господар. Заели се да отмъстят за него и всички заедно се нахвърлили върху Ланселот. Ала той имал още сили за отбрана. Изложил щита си на ударите им и размахвал страховито меча си навсякъде, където ги застигнел. Така, въпреки усилията си, те не успели да го принудят да отстъпи, а той не спирал да ги атакува. Справял се толкова добре, че всеки път, когато нанасял пряк удар на някой противник, забивал меча си чак до плътта му или го хвърлял от седлото. Изтръгвал щитовете от вратовете, шлемовете от главите, посичал китки и ръце, нападал с тялото, краката и гърдите на своя кон. Така сразил петима, които лежали на земята, без да могат да се изправят. При тази гледка другите разбрали, че ако се забавят още, живи няма да се измъкнат. Побягнали възможно най-бързо към гората, натам, накъдето им се струвало, че е най-гъста. Ланселот не се спуснал да ги преследва, а се върнал при този, когото бил повалил, рицаря в червените доспехи. Имал намерение да узнае кой е той. Стигнал там и открил оръженосеца, когото търсел. Били го качили на буен кон, с ръце, вързани на гърба. Приближил се до него и развързал въжетата. Веднага щом бил свободен, оръженосецът се хвърлил в краката му и го благословил. Ланселот слязъл от коня си, помолил го да го пази, а после отишъл при рицаря, който вече се бил надигнал до седнало положение. Чувствал се толкова изнемощял, че вече нищо не виждал. Ланселот изтръгнал шлема от главата му така грубо, че другият паднал отново по ръце и забил лице в земята. Носът и челото му кървели обилно. Ланселот заявил, че ще го убие, ако не се признае за победен. Другият възприемал толкова слабо и тъй като не бил в състояние да отговори, не проронил и дума, а лежал в безсъзнание с лице в земята. Ланселот го надигнал и като видял колко е окървавен, го помислил за мъртъв. Започнал да се кае, че се е отнесъл толкова грубо към рицаря, и седнал до него, за да види как ще реагира. Но трима от повалените вече се надигали. Ланселот се спуснал срещу тях. Викнал им, че са мъртви, ако не се предадат. Веднага щом го видели, се уплашили да не ги убие. Подали му мечовете си и заявили, че са готови да му се подчинят. Той приел мечовете. Уверил ги, че няма повече от какво да се страхуват от момента, в който се признаят за победени. Сетне допълнил, че трябва да сторят това, което им заповяда.

Те се съгласили. В този миг рицарят с аленочервените доспехи дошъл на себе си. Изправил се до седнало положение и отворил очи. Ланселот се върнал при него на бърз ход и очевидно безразличен към състоянието му, размахал меча си и заявил, че ще го убие, ако не признае поражението си. При вида на меча другият се уплашил да не умре и изревал ужасен:

— Ах, благородни рицарю, не ме убивай. Вземи меча ми, обещавам да изпълня волята ти. Наистина се признавам за победен.

Ланселот взел меча и получил честната дума на рицаря, че ще се подчини стриктно на заповедите му. Веднага след това Ланселот изискал от него да му каже защо отвлякъл по този начин младото момче, което им сервирало на масата.

— Ще ви кажа, сеньор.