Отвличането на Гениевра (112) (Роман от XIII в.)

112. Приятелката на Маргалан отправя нападки към Сагремор, задето се е отнесъл зле към едно коварно джудже

Скоро след това пътеката леко се разширила. Тогава той погледнал пред себе си и забелязал богата шатра, опъната под дъбово дърво и пазена на входа си от грозно и противно джудже. Сагремор си помислил, че никога досега не е виждал толкова отблъскващо същество. Джуджето държало в ръка дълъг и тежък бастун с парче желязо на върха. Когато Сагремор приближил шатрата, джуджето се изпречило пред него, като размахало бастуна си и ударило с него коня право в главата. Животното било силно зашеметено. Сагремор, ядосан от състоянието на пътя и още повече от това, че конят му бил така ударен, рекъл на джуджето:

— Махни се оттам, жалко създание!

Другият надигнал отново бастуна си и нанесъл толкова жесток напречен удар по главата на коня, че животното се свлякло на колене. Сагремор бил бесен. Грабнал джуджето и притиснал слепоочията му. Сетне го надигнал и метнал така безмилостно на земята, че за малко сърцето му щяло да се пръсне. Минал с коня си върху тялото му, като му счупил едното бедро, а джуджето завикало неистово:

— Помощ! Помощ!

От шатрата тутакси излязла една от най-красивите млади девойки, които някога бил виждал. Тя бързо се приближила към него и рекла:

— Ах, сеньор, честна дума, не сте много благороден, щом си изпробвате ударите и силата над един беззащитен гном. Това с положителност би ви струвало скъпо, ако неговият господар беше тук. Проклет да бъде всеки подъл рицар, където и да се намира той!

— Нека бъде, както казвате, госпожице — отвърнал Сагремор, — но защо изричате тези слова?

— Казвам го заради вас — заявила девойката, — защото един достоен рицар не би се осмелил да стори това. Несъмнено постъпихте долно и никоя проява на благородство не ще ви изкупи. Ако джуджето притежаваше вашата физическа сила, със сигурност вие нямаше да можете да му отвърнете със същото.

— Госпожице, говорете си каквото щете, но Бог ми е свидетел, че дори и монсеньор Говен или Ланселот да ме бяха оскърбили и напакостили по този начин, щях също да им отмъстя, както мога. Впрочем, не се ядосвайте, готов съм да се поправя.

— Относно поправката — отвърнала тя, — не я отказвам.

Сагремор огледал девойката. Тя му се сторила много красива и привлекателна. Пленен от голямата й хубост, си казал, че в никакъв случай не трябва да се разделят така и я изпратил до шатрата й. Щом стигнали, открил вътре Калогренан,^[1] един от рицарите на Кръглата маса, който лежал тъжен и отчаян на едно легло. Бил с оковани крака. Сагремор го разпознал веднага, поздравил го и го попитал какво прави там.

— Заповядайте, сеньор! В плен съм.

— В плен ли? Кажете ми как стана това.

— Бога ми — рекъл той, — на драго сърце.