Отвличането на Гениевра (31) (Роман от XIII в.)

31. Маргондър и Мелиадук в двора на крал Артур

Тук разказът твърди, че след като яздил дълго, Маргондър стигнал до кралския двор. Бил първият час и кралят бил отишъл на лов. Когато Маргондър влязъл в главната зала, се виждало, че идва от място с тежки боеве, тъй като целият му щит бил насечен и отгоре, и отдолу, така че човек можел да провре и двата си юмрука през него. Шлемът му бил в такова състояние, че обръчът му падал до рамената, а доспехите му били покрити с кръв.

В двора всички се стекли да го посрещнат, за да чуят какво има да каже. Той слязъл от коня, попитал къде може да намери кралицата и помолил наобиколилите го да я доведат. Подчинили му се. Когато кралицата дошла, рицарят я дръпнал настрана, паднал в краката й и я помолил смирено за прошка:

— Госпожо, при вас ме изпраща ваш рицар, който ме победи.

Разказал й за битката и как се стигнало до нея.

— Ала той не пожела да ми разкрие името си, като ми каза да се обърна към вас.

— Какви са доспехите му? — попитала тя.

Той й ги описал и тя го разпознала веднага.

— Сеньор — отвърнала тя, — срещу кого мислите, че сте премерили сили?

— Не зная, госпожо, но той несъмнено беше отличен рицар.

— Да, наистина, на света няма друг като него и не е било разумно да злословите против мен в негово присъствие.

— Госпожо, кой е той?

— Че това е Ланселот от Езерото.

— Наистина ли? Бога ми, какво от това, че бях разгромен! Нямаше как да му се противопоставя. За мен е било дори голяма чест да бъда победен от такъв рицар. Господ да ме лиши от помощта си, ако съм знаел, че е той, когато съм му нанасял и най-малкия удар! Ала той самият ми каза, че Ланселот е мъртъв.

Това разсмяло кралицата:

— Обещавам ви — рекла му тя, — в негова чест ще имате хубав затвор. Веднага щом се излекувате от раните си, ще бъдете свободен и ще можете да си тръгнете.^[1]

Той й благодарил сърдечно. Така Маргондър останал в двора, докато оздравял. Ала преди тръгването му Мелиадук на свой ред също пристигнал и се предал на кралицата от името на нейния рицар. Разказал й как се сражавал срещу него и как Ланселот извършил чудеса пред Плесие. Кралицата го задържала при нея, защото бил добър рицар, и впоследствие извършил големи подвизи. Когато кралят се върнал от лов и научил тези новини за Ланселот, много се зарадвал и приветствал Мелиадук, като го приел сред рицарите в своя двор, защото често бил чувал да се говори за него. Преди края на седмицата последни в двора се явили Хектор и Лионел. Те разказали за турнира, което много зарадвало краля и кралицата. В присъствието на всички Хектор заявил на краля, че на земята няма рицар с храбростта на Ланселот.

— Наистина, не мисля, че по света се среща такъв добър рицар.

— Бога ми — отвърнал кралят, — зная добре, че няма и не е имало рицар, който да се сравнява с него. Ала ми дотегна да е все по пътищата, защото се страхувам силно, че някои завистници могат от подлост да му навредят.