Отвличането на Гениевра (62) (Роман от XIII в.)

62. Ритуалът по избирането на двойките. За да може да продължи своето търсене, Боорт отказва ръката на дъщерята на краля. Обетите на дванадесетте перове

След като раздигали масите, на поляната започнали танци. Всички дами били пременени с най-хубавите си одежди. Те наброявали повече от сто, сред които имало и много красиви, ала измежду всички най-прелестна и привлекателна била дъщерята на краля. По общо мнение никога не се било раждало по-прекрасно създание от нея освен Дева Мария. В края на веселбата кралят се изправил и заявил на Боорт:

— Сеньор, заради изключителната ви доблест и смелост бяхте избран за най-добрия рицар сред участниците в турнира и тази чест не е никак малка. Спечелихте си право да вземете онази от девойките, която ви се струва най-красива, заедно с всичките земи и богатства, които й се полагат. Разполагате и с още една привилегия — да отредите за присъстващите тук дванадесет рицари дванадесет девойки по ваш избор.

Тогава Боорт го попитал:

— Сир, повелява ли обичаят да се съобразя с всичко това, което ми описвате?

— Да — отвърнал кралят. — Това е ритуал, който моят баща е спазвал през целия си живот, и аз също не искам да го пренебрегна.

— Сир — попитал Боорт, — ако стане така, че рицарят не желае да си вземе жена, какво ще се случи?

— Бога ми, той е свободен да не го прави. Все пак трябва да изпълни задължението си към дванадесетте рицари.

— Наистина ли, сир? И ако не отреди правилно дванадесетте девойки, срамът ще падне върху него, а бедите — върху тези, които не са ги заслужили!

— Бога ми — възкликнал кралят, — той може да се посъветва с някой друг и така няма да бъде упрекван.

— Сир — отвърнал Боорт, — при тези условия призовавам вие да отсъдите избора на тези двойки заради вашия ранг, така че да разпределим всяка девойка според благородството на нейното потекло.

Кралят се съгласил и свикал десет от своите най-мъдри рицари.

— Сеньор — рекъл той на Боорт, — можете да си вземете първи жена, изборът се пада на вас.

— Многоуважаеми господарю, без съмнение, ако имах възможност, щях да взема бързо решението си, ала съм предприел едно търсене, така че не мога да се сгодявам, преди да го довърша.

— Девойката ще изчака завръщането ви — отговорил кралят.

— Сир, за Бога, не приемайте въздържанието ми като презрение, тъй като наистина няма друга причина освен тази, за която ви казах. Моля, не се гневете.

Кралят го уверил, че не е ядосан.

— Но сега нищо не ви пречи да изберете дванадесетте девойки, които да бъдат сгодени.

— Сир — продължил Боорт, — познавате добре всички рицари. Посочете съпруг на девойките напълно безпристрастно. Все пак се противопоставям тази, която ми даде дрехата, да бъде в бройката, защото със сигурност нито един рицар на света не ми се струва достоен за нейната красота, с изключение на един.

Кралят се съобразил с неговото желание. Избрал дванадесет девойки за дванадесетте рицари и представил на всяка нейния съпруг. Когато дъщерята на краля видяла, че е лишена от този, когото се надявала да е за нея, се натъжила силно, но не се осмелила да го покаже. Питала се защо рицарят не я избрал и учудването й било споделено от всички. Девойките си казвали помежду си, че рицарят би заслужил с право името „Красивия свенливец“, щом като не избрал за себе си най-прелестното създание на земята. „И проклет да бъде часът, в който се е родил този красавец и смелчага, щом е толкова стеснителен!“

Тогава девойката отишла до масата на дванадесетте перове и се обърнала към първия:

— Сеньор, сервирах ви на масата. Бих искала да узная как ще ме възнаградите.

Заслепен от красотата й, той отговорил тържествено:

— Госпожице, за вас съм готов в продължение на година да се сражавам срещу другите рицари, поставил само десния си крак върху шията на коня. И ще ви изпращам ризниците и доспехите на всички тези, които успея да победя.^[1] Давам ви честната си дума.

Този рицар се казвал Калеас Дребния.

— А що се отнася до вас, сеньор — попитала тя неговия съсед, — как ще ми се отблагодарите, задето ви сервирах?

— Госпожице, в началото на първата гора, в която пристъпя, ще опъна шатра и няма да помръдна оттам, преди да победя десет рицари или аз самият не бъда сразен. Ако ги надвия, ще получите всички техни коне.

Името на този рицар било Сабилор с Жестоките ръце.

Третият заявил, че никога няма да стъпи в замък, преди да победи шестима рицари или самият той не бъде победен. „И ако ги надвия, госпожице, ще получите шлемовете им.“ Този рицар се казвал Алфазар Дебелия. Той не продумал нищо повече. А четвъртият рекъл, че няма да спи никога с девойка, преди да победи четирима рицари или той самият не претърпи поражение. „И ако ги победя, госпожице, ще получите мечовете им.“ Името му било Сардюк Белия. На свой ред петият заявил, че в продължение на една година няма да срещне рицар, съпровождащ девойка, срещу когото да не се бие. Ще завладее девойката или той самият ще бъде покорен. „И всички девойки, които подчиня, ще изпратя да ви служат.“ Последният се наричал Малиор Трънливия. Сетне шестият казал, че през тази година няма да победи рицар, на когото да не отсече главата или той самият ще загуби своята. „И на всички тези, които надвия, ще ви изпратя главите.“ Името му било Огер Вероломния. Седмият заявил, че няма да срещне девойка, закриляна от рицар, без да я целуне насила или не бъде победен. Казвал се Патридес със Златния обръч. Осмият рекъл, че ще язди в продължение на месец само по риза, с шлем на главата, щит на шията, копие в ръка, меч на кръста „и няма да срещна рицар, когото да не предизвикам на двубой, и на всички тези, които поваля от седлата, ще ви изпратя конете.“ Името на този рицар било Мелдон Шегобиеца. Сетне дошъл ред на деветия:

— Госпожице — казал той, — заради вас ще приема да отида до Горския брод и ще го пазя, така че никой рицар няма да успее да напои коня си, без да му обявя битка, и на всички тези, които победя, ще ви изпратя щитовете.

Казвал се Гаргалан Силния. След това десетият обявил, че няма да спира да язди, докато не открие най-красивата от всички девойки „и знайте добре, че ще я покоря, където и да се намира. Ако имам съперник, ще се бия, колкото е необходимо, за да я завладея, или аз самият ще бъда победен. Ако я спечеля, ще я доведа да ви служи“. Неговото име било Малакин Уелски. Единадесетият съобщил:

— Госпожице, за вас ще стигна дотам да не обличам друга дреха освен ризата си и ленената туника на моята приятелка, както и ще увия, доколкото мога, покривалото й около главата си, без да нося друго оръжие освен копие и щит. Ще яздя в тези одежди, докато не надвия десет рицари или аз самият не бъда победен. Ще ви изпратя всички тези, които успея да сразя.

Наричали го Агрикол Сладкодумния. Най-накрая дванадесетият рекъл:

— Госпожице, заради вас се гордея да заявя пред всички присъстващи тук рицари, че в продължение на година няма да се качвам на кон, който има юзди и юлар, а ще го оставя да върви накъдето реши, без да му забранявам да поеме по който и да е път или пътека. И ще се бия срещу всички рицари, които срещна до пълното им поражение, само ако не са повече от трима. На всички тези, които победя, ще ви изпратя коланите, кесиите и копчетата на мантиите.

Името на този рицар било Храбрия Грозник.