Отвличането на Гениевра (118) (Роман от XIII в.)

118. Дъщерята на Матамас, запленена от красотата на Сагремор, му носи тайно храна

Щом видяла затворника, го попитала кой е. Той й отговорил със затруднение, до такава степен бил уморен и изтощен, че е от двора на крал Артур.

— А как се казвате?

— Името ми е Сагремор Безмерни.

— Сагремор! — възкликнала тя. — Чувала съм много да се говори за вас. Затова съм ядосана да ви видя в този затвор.

— И защо, госпожице?

— Защото ще бъдете хранен само с хляб и вода и то само веднъж дневно.

— Наистина ли е такъв обичаят?

— Да, такъв е.

— Бога ми, този режим не е много добър за мен.

Девойката го огледала внимателно. Той й се сторил много привлекателен и изключително добре сложен. Със сигурност бил един от най-красивите рицари от двора на крал Артур. Изпитвала безкрайно удоволствие да го съзерцава и колкото повече го гледала, толкова по-красив й се струвал той. След като разговаряли известно време, Сагремор й заявил директно:

— Госпожице, аз умирам.

— Как така? — провикнала се тя.

— Честна дума, изпитвам такъв глад, че ще загина на мига.

— Ах, сеньор, за Бога, потрайте малко, докато се върна.

— Бих искал, но знайте, че ако се забавите, ще ме намерите мъртъв.

Скоро девойката се върнала:

— Сеньор, там има храна.

— Къде?

— Погледнете зад вас.

Той се обърнал и забелязал на перваза на един прозорец бяла покривка, върху която имало хубав голям сладкиш, пълна кана с вино и огромно парче месо от петел между две паници.

— Сеньор, това е яденето ви, а този прозорец гледа към стаята, в която спя. Занапред ще можем да разговаряме, когато решим, без никой да ни види. Не се съмнявайте в думите ми. Чувала съм толкова хубави неща за вас, че бих искала да ви оградя с най-голямо внимание.

Благодарил й от все сърце. Тя го приканила да се храни. Сагремор започнал, защото умирал от глад. Останал в тази тъмница. Ала с това разказът спира засега да говори за него и се връща на Додинел Кръвника.