Отвличането на Гениевра (102) (Роман от XIII в.)

102. Пристигането на девойката от Онгфорт и на девойката от Глоседон

Без да чакат повече, седнали на масата, шегували се и се забавлявали от все сърце. Било им поднесено първото ястие, когато влязъл един млад мъж и коленичил на земята пред господаря на дома.

— Сир — рекъл му той, — две от вашите братовчедки са в двора. Струва ми се, че имат намерение да пренощуват при вас.

— Кои са те?

— Девойката от Онгфорт — отвърнал младият мъж — и девойката от Глоседон, която я придружава.

При тази новина господарят станал от масата, за да отиде да ги посрещне. Извинил се на Боорт и му казал, че се връща веднага. Междувременно двете девойки пристъпили в залата. Той се втурнал да ги посрещне сърдечно. Ала когато девойката от Онгфорт забелязала Боорт, го разпознала добре, затичала се и паднала на колене пред него:

— Ах, благородни рицарю, за Бога, простете ми за вредата, която ви причиних. Обещавам да се поправя, както пожелаете.

Той останал толкова поразен, като я видял на колене пред себе си, че не се осмелил да я отпрати и тутакси й дал прошката си. В залата избухнала невиждана радост. Сетне двете девойки разказали как Боорт ги бил спасил. Девойката от Онгфорт свалила странните си дрехи и облякла съвсем нови одежди. След разказа й пред Боорт всички присъстващи останали смаяни от унижението, което си била наложила заради него, а той самият още повече.

— Бъдете сигурен — рекла тя, — че никога нямаше да спра да яздя, преди да ви открия.

— Госпожице — отвърнал Боорт, — тъй като вече приключихте търсенето си, ви умолявам никога повече да не нареждате да убиват който и да било рицар, освен ако не е извършил много сериозно злодеяние.

Тя дала честната си дума да не повтаря повече това. На свой ред девойката от Глоседон се приближила и го попитала защо е избягал от нейния дом. Той й обяснил и всички избухнали в смях.