Отвличането на Гениевра (38) (Роман от XIII в.)

38. Боорт прекарва нощта в замъка Онгфорт

— Добре, госпожице, в случай че рицар, аз или някой друг, се яви там утре в доспехи, тези от лагера ще изпратят ли някого, който да се сражава срещу него?

— Да, без съмнение — отвърнала тя.

— Боже мой, това е много добре.

Боорт слязъл от кулата и стигнал до залата. Масите там вече били наредени, а яденето — приготвено. Измили си ръцете и седнали. Имало поне десет рицари. Обслужили ги великолепно. Когато масите били раздигнати, девойките завели госта да си почине на една прекрасна малка ливада в подножието на кулата. По-голямата от сестрите гледала Боорт с видимо удоволствие. Утешавала се да го съзерцава заради съвършената му красота. Считала, че Бог е проявил огромна щедрост към него, като го дарил с толкова красота и смелост. Казала си, че девойката, която стане дама на такъв рицар, сигурно ще е напълно удовлетворена. Тя не мислела за нищо друго освен как да го привлече към себе си. Останали там чак до настъпването на нощта, след което се върнали в залата. Леглото вече било приготвено. Предложили на Боорт разкошна постеля в една великолепна стая, най-красивата, която бил виждал от дълго време насам. Двете девойки останали с него, докато заспи. Сетне отишли да си легнат.