Отвличането на Гениевра (77) (Роман от XIII в.)

77. Ланселот получава заповед да вдигне тялото на Галео и да го отнесе в замъка Стражата на мъките

Стенанията и воплите на Ланселот били такива, че всички присъстващи го наблюдавали изумени. Попитали го кой е, а той, като не бил в състояние да пророни и дума, единствено ридаел, удрял се и се разкъсвал от мъка. След продължително униние погледът му се върнал на надписа, където се казвало, че заради него е загинал Галео. „Е, добре — казал си той, — ще бъде подло и аз на свой ред да не умра за него.“ Втурнал се веднага навън. Щял да потърси меча си и да се самоубие с това оръжие, което преди принадлежало на Галео.^[1] Едва излязъл от църквата, срещнал една от девойките на дамата от Езерото, тази, която разговаряла с Боорт пред замъка Онгфорт. Тя го разпознала на мига. Хванала го за китката и го спряла.

— Какво правите? — попитала тя. — Къде отивате така?

— Ах, госпожице, оставете ме да сложа край на мъките си, защото никога вече няма да позная радост и утеха в този живот.

— Разкажете ми — рекла тя.

Вместо да й отговори, той минал зад нея и се освободил от ръцете й. Щом го видяла да бяга, тя му извикала:

— Сеньор, забранявам ви, в името на човека, когото обичате най-много на този свят, да продължавате напред, без първо да разговаряте с мен.

Той се спрял, огледал я и като я познал, я поздравил с добре дошла.

— За Бога — казала тя, — трябваше да ме посрещнете по-подобаващо, дори и само защото съм изпратена от вашата дама от Езерото.

— Госпожице, не се сърдете, но не мислете, че каквото и приключение да ми е отредено, може да ме зарадва някога!

— За Бога, напротив — отвърнала тя. — Сега чуйте посланието на моята господарка.

— Кажете.

— Тя ви заповядва да вземете оттук тялото на Галео и да го отнесете в замъка Стражата на мъките. То трябва да бъде положено в този гроб, на който видите изписано своето име. Дамата от Езерото желае така, защото знае, че именно на това място ще бъдете погребан и вие.^[2]

Тези думи много зарадвали Ланселот. Казал, че новините са добри и че ще следва нейните напътствия. Сетне попитал как е неговата господарка.

— Честна дума — рекла девойката, — в продължение на осем дни тя много се измъчваше, тъй като нейните магии й бяха показали, че (тя ми го разкри впоследствие) веднага щом откриете гроба на Галео, ще се самоубиете от мъка, ако не ви попречат. Ето защо ме изпрати толкова бързо тук. Заповядва ви да забравите за отчаянието, което може само да ви навреди, и ви умолява в името на човека, когото обичате най-много на този свят, да съберете отново сили за ваше добро. Иначе, знайте, че следващия път, когато имате нужда от нея, тя няма да ви помогне.

Той уверил, че ще добие отново кураж, щом дамата го желае.

— Сега трябва да си облечете доспехите — рекла девойката. — Виждам ясно, че хората от тези земи няма да ви позволят да отнесете тялото и това ще е така, докато могат да го защитават.

Ланселот заявил, че по-скоро ще загине на място, но ще го отнесе. Втурнал се към доспехите си, докато девойката се приближила до рицарите, които пазели гроба:

— Сеньори — рекла им тя, — желаете ли да се противопоставите на това, което ще се случи против волята ви?

— Какво искате да кажете? — попитали другите.

— Говоря за тялото, което пазите. Знаете добре, че то ще бъде отнесено от тази гробница.

— Няма да се случи така, доколкото можем да попречим.

— За Бога, ще стане. Всъщност, този, който трябва да стори това, е тук. Ако се опълчите, всички ще намерите смъртта си. За вас е по-добре да се откажете, без да се противите, иначе ще загинете.

Те заявили, че докато са живи, тялото ще остане там.

— Нека рицарят, дошъл с тази цел, знае, че дори да е по-храбър и от Ланселот, няма да го отнесе.

— Добре тогава, ще видите какво ще ви сполети! — промълвила девойката.