Отвличането на Гениевра (19) (Роман от XIII в.)

19. Трета битка на Ланселот срещу Мелеаган. Смъртта на Мелеаган

Без да се бавят повече, те стигнали до мястото на двубоя, а пазачите били вече на пост. Пришпорили конете с бясна скорост и взаимно си нанесли силни удари по щитовете. Мелеаган ударил противника си толкова свирепо, че копието му се разхвърчало на парчета. От своя страна Ланселот пронизал щита му, притиснал му ръката, а ръката в тялото и го изтласкал назад от седлото. Повалил с един удар ездача и коня. Тогава стъпил на земята, извадил меча си и с щит пред себе си се нахвърлил право срещу Мелеаган. Другият сторил същото. Разменили си великолепни удари по шлемовете и щитовете, разкъсали си ризниците, като си разкървавили рамената, и си причинили непоносими болки. До пладне битката била почти равностойна. Тогава Мелеаган започнал да проявява признаци на умора, като бил неспособен да понася повече удари. Ланселот го свел до такова състояние, че кръвта му струяла от носа и устата, а от рамената се разпростирала към ръцете. Той вече само понасял или се опитвал да избягва атаките на Ланселот. За хората, които наблюдавали, било ясно, че е загубен, но това не опечалявало никого. Кралицата била щастлива. Виждала, че наближава времето, когато той ще получи възмездие за срама, който й причинил. Ала Мелеаган продължавал дълго да се спасява от ударите. Получил толкова наранявания, че кръвта му бликнала от повече от тридесет места. Тогава Ланселот надигнал меча си и решил да нанесе окончателния удар. Другият, ужасен, се дръпнал възможно най-много назад. Когато Ланселот видял, че го принуждава да отстъпи, го ударил толкова безмилостно с щита си, че го метнал по гръб на земята. После се нахвърлил срещу него, изтръгнал шлема му, като го метнал възможно най-далече на бойното поле, и свалил отдушника му. Мелеаган разбрал, че е в смъртна опасност и поискал милост, но Ланселот бил непреклонен. Кралят пристъпил напред и помолил да не го убива. От друга страна, кралицата му правела знак да не го оставя да се измъкне и да му отсече главата. Ланселот добре разбрал посланието й. Тогава се обърнал към краля:

— Сир, ще се съглася да му позволите да се изправи и да сложи обратно шлема си на главата, но ако още веднъж го надвия, знайте, че никой няма да го избави от смъртта.

Веднага след това се отдалечил от него и изчакал, докато другият си завърже отново шлема и си вземе меча и щита. Тогава се втурнал да го атакува отново и за кратко време го притиснал така, че дори най-жестокият от всички присъстващи изпитал дълбока жал. За втори път Ланселот го сграбчил за шлема и му го изтръгнал. Мелеаган, гологлав, се страхувал за живота си. Дръпнал се назад възможно най-бързо, но Ланселот му нанесъл такъв удар, че главата му полетяла насред затвореното поле. Тялото лежало проснато на земята и Ланселот върнал обратно меча в ножницата си. Тогава сенешалът Ке скочил и, като свалил щита от шията му, се провикнал:

— Ах, сеньор, измежду всички рицари по света бъдете добре дошли като цвете на земното рицарство! Вие се доказахте като такъв и тук, и другаде.

След сенешала Ке дошъл ред на крал Артур. Той прегърнал Ланселот, както бил в доспехи, свалил му собственоръчно шлема, който поверил на монсеньор Ивен, а после го целунал по устата:

— Скъпи приятелю — рекъл му той, — добре дошли!

След това монсеньор Говен се спуснал към Ланселот с разперени ръце, а сетне и кралицата, която била на върха на щастието си. Последвали я и всички останали барони. Повели го към двореца сред всеобщо ликуване. Кралят заповядал да сложат масите и това било изпълнено. Рицарите заели местата си, въпреки че все още било между деветия час и вечернята^[1]. Тогава кралят сторил нещо, което било голяма чест за Ланселот и което той още не бил правил за когото и да било. Сложил го да седне точно срещу себе си на по-високата маса, където се хранел той самият. Никой рицар нямал право да сяда там освен по време на късните вечери по повод тържествените празници. Когато понякога на някой чуждестранен рицар се случело да победи в турнир или на тренировъчните упражнения, той получавал тази чест, но не сядал срещу краля, а на известно разстояние от него. Кралят предоставял това място, за да бъде рицарят видян от останалите и разпознаван занапред. Освен тези изключения кралската маса била забранена за всички други, било то и за висшите благородници. Ала този ден Ланселот седнал там по молба на краля и по заповед на неговата господарка, кралицата. Той бил много объркан и засрамен и изпълнил това с неохота, само за да се подчини на волята на краля и на повелята на своята господарка.