Отвличането на Гениевра (116) (Роман от XIII в.)

116. Сагремор е нападнат от двадесет рицари по заповед на Матамас

— Ах, сеньор — попитал Сагремор, — това вие ли сте? Със сигурност вие ме почитате и ми служите повече от всички хора на земята. За Бога, кажете как сте. Наистина изпитвам голямо желание да разбера.

— Мога само да ви кажа добре — отговорил херцогът, — тъй като вашето присъствие ме изпълва с огромна радост. Нямате друг избор, освен да слезете от коня и да се нахраните с мен в моята шатра, където масата е сервирана.

— Ах, сеньор, наистина не мога. Трябва да заведа тази девойка при приятеля й, а след това да стигна до едно място, където ме изпраща госпожа кралицата.

— Сагремор — настоял херцогът, — не отказвайте. Трябва да отстъпите.

— Сеньор — отвърнал Сагремор, — това е невъзможно. Дори с риск да ми отсекат главата, няма да го сторя, защото госпожа кралицата ме чака при Извора на феите и аз трябва да се върна там възможно най-скоро. При други обстоятелства, Бог ми е свидетел, щях да изпълня всичките ви желания. Не ми се сърдете за този път.

Когато за херцога станало ясно, че молбите му са безполезни, наредил да доведат красив кон на девойката и заявил на Сагремор, че приема неговите желания. Последният му благодарил и се отдалечил заедно с девойката. Яздили, докато разговаряли за разни неща, и най-накрая стигнали до шатрата, където Сагремор бил оставил Калогренан и приятеля на девойката. Тя много се учудила след като не го намерила там и Сагремор я попитал какво може да се е случило.

— Наистина нямам представа.

— Така ли? Не разбирам.

— Защо?

— Защото обещах на вашия приятел да ви доведа и поверя на него.

— Относно това — уверила го девойката, — изпълнихте задачата си, защото ме върнахте, и не е ваша вината, че не можете да ме предадете на него. Поне вече съм под неговата закрила, тоест в шатрата му. Тръгвайте напълно спокойно, ако желаете и ако ви зове друга работа. Тук се чувствам в безопасност, все едно вие ме защитавате.

— Не е така — отвърнал той, — защото ако сега пристигнат двама рицари и ви насилят, кой ще ви се притече на помощ?

— За това — рекла тя — нямайте страх. Отивайте без угризения там, където решите.

— Щом такова е вашето желание, давам ви благословията си.

— Нека Бог ви закриля по пътя — пожелала му тя.

След тези думи Сагремор се отдалечил. Било между третия час и пладне. Без да спира да язди, стигнал до дома на Матамас. Той представлявал внушителен укрепен замък. Дяланите камъни в основите били от мрамор. Бил ограден от обширни и дълбоки ровове, над които се издигала здрава ограда от високи остри колове. Този замък имал един-единствен вход под формата на пищно изработено преддверие, изцяло от метал и мед. Сагремор се отправил натам по най-краткия път. Навлязъл в преддверието. Разглеждал го дълго време, защото му се струвало много красиво. Сетне, все още на кон, се качил в главната зала, където открил Матамас, който се подготвял да вечеря в компанията на своите рицари, наброяващи повече от тридесет. Щом видели рицаря, облечен в доспехи, всички млъкнали, за да чуят какво има да им каже. Последният се насочил направо към Матамас, когото познавал добре, и заявил без друг поздрав:

— Матамас, кралица Гениевра ти заповядва чрез мен да й изпратиш нещо за ядене при Извора на феите. Именно там се намира тя със своите девойки.

— Какво е това? — попитал Матамас. — Щом си един от хората й, с какво позволение влезе тук?

— С нейно.

— Добре, ще видим каква защита ще ти осигури тя! Той извикал веднага на хората си:

— Хайде, на оръжие!

Те хукнали, кой от една страна, кой от друга, да обличат доспехите си и се върнали много скоро. Сагремор се приближил до Матамас:

— Сега се защитавай от мен — рекъл му той, — защото те предизвиквам!

И като извадил меча си, се устремил срещу него. Другият побягнал към една стая, влязъл, и затворил вратата след себе си. Сагремор се обърнал и видял да прииждат около двадесет рицари, всичките в доспехи, които заковавали с дъски двата входа към залата и към стаята, за да не може никой да излезе. Сагремор разбрал, че ситуацията е сериозна. Съжалявал, че се е застоял, след като преди можел спокойно да си тръгне, ако иска. Все пак не загубил самообладание, въпреки че осъзнавал сериозната опасност. Другите му крещели, че е направил грешка като влязъл там, и го нападали с брадви и мечове. Убили коня му и Сагремор се озовал на крака близо до някакъв стълб, който се издигал насред залата. Отбранявал се със сетни сили. Разсичал шлемове и щитове и ранил няколко рицари, като не щадил усилията си до такава степен, че мечът му се счупил на нивото на дръжката.