Отвличането на Гениевра (151) (Роман от XIII в.)

151. Приключенията на Мордред, брат на Говен. Портрети на Говен и на неговите братя Агравен, Гахериет, Герехет и Мордред

Тук разказът описва, че когато Мордред се разделил със своите другари, продължил пътя си и яздил целия ден, без да спре и без да хапне или пийне нещо. Това го измъчвало поради силната горещина и поради факта, че не бил свикнал да понася напрежение, тъй като бил само на двадесет години. Иначе бил висок, строен и снажен. Косите му — руси и къдрави. Би имал много приятен вид, ако чертите на лицето му не били крайно изкуствени. По това не приличал на брат си монсеньор Говен, който изглеждал скромен и благодушен, а погледът му — състрадателен. Истина е също така, че монсеньор Говен притежавал чара да бъде най-висок на ръст от всичките си братя, но не с много. Тъй като засега все още не съм ви описвал как изглеждат братята му, ще го сторя тук според това, което научаваме от разказа.

Монсеньор Говен бил най-голям от всички, много красив рицар на ръст и много добре сложен. Не бил нито прекалено едър, нито прекалено дребен. Притежавал очарователна осанка и храброст за възрастта си, каквато нямал никой от братята му. Все пак историята разказва, че неговият брат Гахериет понасял почти толкова често тежестта на оръжията, но без никога да проявява усърдието на брат си. Ето защо бил по-малко известен от него. Ала качеството, което прославяло най-много монсеньор Говен, била любовта му към бедните хора, спрямо които проявявал снизходителност и състрадание. Най-вече му доставяло удоволствие да прави добро на прокажените. Именно с това той се славел, защото относно храбростта му в двора на крал Артур имало и по-добри от него — поне докато били в разцвета на силите си. Ала той имал една особеност — около пладне силата му се удвоявала. Затова никой не можел да го надвие и победи тогава.^[1] Когато обявявал двубой на някой рицар, обикновено си казвал, че по-скоро би понесъл ледената прегръдка на смъртта, отколкото да бъде победен. Монсеньор Говен бил рицар със съразмерно тяло и проявявал неизменна преданост към своя господар. Никога не злословил или завиждал. Той бил винаги най-вежливият от всички рицари. Тази негова вежливост печелела сърцата на дамите и девойките повече от храбростта му по време на битки. Не се хвалел пред другарите си, каквото и да предприемел. Бил винаги разумен и сдържан, чужд на всяка клевета или обида и никога не величаел подвизите, които извършвал.

Следващият по възраст от неговите братя се казвал Агравен. По-едър от монсеньор Говен, той бил отличен рицар. Ала бил и много горделив. От устата му бълвали злостни, вулгарни и низки слова. Изпитвал завист повече от всеки друг. Именно тази негова черта довела по-късно до смъртта му, причинена от ръката на самия Ланселот, както ще разкаже историята по-нататък.^[2] Лишен от всякакво чувство на състрадание и любов, той не притежавал друго качество освен красота.

Третият брат се казвал Гахериет. От всичките братя на монсеньор Говен той притежавал най-много добродетели. Доблестен, смел и ловък, Гахериет бил красив и приветлив, с по-дълга дясна ръка. Бил извършил множество подвизи, без да говори никога за тях, освен ако не го принуждавали. За сметка на това бил най-избухлив и невъздържан от всички, когато се разгневял. И най-малко говорел.

Четвъртият брат се казвал Герехет. Добър рицар, смел и предприемчив, той цял живот търсил приключения. Притежавал голяма физическа сила и прелестно лице. Винаги бил най-елегантен от братята си. Бил дарен с такава енергия, че можел да понесе всяко крайно усилие или умора. Все пак храбростта му не се равнявала на тази на монсеньор Говен. Той обичал жените, които му отвръщали подобаващо. Раздавал с лекота и докато бил жив, сторил много добрини. От всичките си братя монсеньор Говен обичал най-много него, а и той му отвръщал със същото.

Най-младият от братята се казвал Мордред. Той бил най-едър от всички, но по-лош рицар. Не му липсвала смелост, ала била насочена повече към злините, отколкото към добрините. Все пак извършил няколко добри дела. Завистлив и коварен, той не се сприятелил с нито един изявен рицар, откакто встъпил в рицарство. Убил много хора. През живота си сторил повече злини, отколкото благодеяния извършили всичките му роднини. Заради него по-късно само за един ден загинали четиридесет хиляди души, а и той самият намерил смъртта си, както и неговият вуйчо — кралят, което била огромна загуба.^[3] Не сторил никога и една добрина, като изключим първите му две години като рицар. Все пак притежавал красиво и хармонично телосложение. Започнал добре рицарския си живот, но това не продължило дълго.

Такива били монсеньор Говен и неговите братя.^[4] С тези думи ще спра засега да говоря за тях, тъй като е крайно време да се съсредоточа върху същността на разказа си.