Отвличането на Гениевра (147) (Роман от XIII в.)

147. Значението на приключението със змията, змийчетата и леопарда, което предвещава трагичната кончина на Артур

— Това, което сте видели в стаята, е змия, палувала и изхвърляла от устата си змийчета. Сетне е излязла оттам и е отишла в главната зала. Веднага след това попаднала на леопарда, с когото се е сбила. Ала, тъй като не била в състояние да го победи, се върнала в стаята. Змийчетата се впуснали срещу нея и я нападнали. Накрая взаимно се убили. Били сте свидетел на това, нали?

— Истина е — рекъл монсеньор Говен.

— Добре, ще ви разкажа тогава — заявил отшелникът — какво означава случката. Змията, внушително голяма и силна, олицетворява вашия вуйчо крал Артур, който ще се отдалечи от земите си, както змията се е отдалечила от стаята, и ще изостави хората си, роднините и приятелите си, както змията е сторила със своите змийчета. Подобно на змията, която се е нахвърлила срещу леопарда и се била срещу него, без да може да го победи, така и кралят ще нападне един рицар, когото няма да може да надвие въпреки всичките си усилия. И както змията, щом видяла, че не може по никакъв начин да добие надмощие над леопарда, се върнала обратно в стаята, така и кралят ще се завърне в земите си, веднъж установил, че няма да успее да подчини рицаря. Тогава ще се случи едно невероятно приключение, защото както зрението ви е било отнето, докато змията се биела срещу леопарда, така в този момент ще угасне светлината на вашата неустрашимост. Сетне, след завръщането на краля в земите му, подобно на змията, върнала се в стаята, неговите хора ще му обявят битка, както змийчетата са сторили със змията. Сражението ще продължи дълго време и ще свърши с взаимното им убиване.^[1] Това е разказът за значението, което носи змията. Изпълних желанието ви. Искам сега пък вие да изпълните моята молба.

Монсеньор Говен му обещал.

— Добре тогава, трябва да се закълнете в реликвите, че никога през живота си няма да говорите за това, което ви разказах, и няма да го разкривате нито на мъж, нито на жена.

Монсеньор Говен се заклел, дълбоко смутен от това, което току-що бил научил, но се постарал да изглежда добре, за да не проличат чувствата му. Останал там за през нощта, като разполагал с всички удобства, които можел да му предложи светият човек. На сутринта, веднага щом изслушал богослужението, облякъл доспехите и пришпорил коня си. Благословил отшелника и поел на път, както предния ден. Ала разказът спира сега да говори за него и се връща на Хектор, който продължава търсенето си.