Отвличането на Гениевра (119) (Роман от XIII в.)

119. Наглото джудже. Двубоят между Додинел и Марук Червенокосия. Додинел излиза победител

Тук разказът описва как Додинел Кръвника яздил толкова дълго време след девойката, която го водела, че бил изминал около половин левга или повече, когато срещнал напълно въоръжен рицар, придружен от девойка на богато оседлан параден кон. Пред тях на пътя яздело джудже на голям ловен кон. Джуджето било хилаво, съвсем гърбаво и толкова грозно, че Додинел бил поразен. Той го поздравил, ала без да му отвърне и дума, джуджето се приближило до девойката, хванало я за рамената и понечило да я целуне насила. Разгневена и засрамена, тя вдигнала ръка и му ударила такава плесница, че го проснала на земята в несвяст:

— Махни се от пътя ми, нищожна твар! — викнала му тя. — Проклет да бъде този, който ти е заповядал да докосваш девойка!

Тогава рицарят скочил:

— Какво е това, госпожице? Защо ударихте джуджето ми?

— Защото имах желание да го сторя, пък ако това не ви харесва, хич не ща да знам!

— Наистина ли? Честна дума, допуснахте грешка като му посегнахте!

В този момент той надигнал копието, което държал, и го хвърлил към нея с намерение да я засегне в тялото, ала тя се отдръпнала и той не успял. Додинел веднага се спуснал срещу него, силно ядосан и със свалено копие:

— Малко ми коства да не ви ударя, коварни рицарю! — извикал му той. — Проклет да бъде часът, в който сте се родили, защото сте най-страхливият и най-поквареният човек, когото съм виждал, щом посягате на девойка! И Бог ми е свидетел, че заслужавате да изгубите юмрука, който държеше копието.

Тези думи силно раздразнили рицаря и той отговорил ядосано на Додинел:

— Рицарю, честна дума, вие ме обидихте повече от всеки друг рицар, който някога съм виждал или срещал, а на всичко отгоре и не знаете кой съм. Можете да ме считате за страхлив, ако не ме познаете по друг начин, преди да се разделим. Впрочем, не зная защо трябва да се обяснявам повече. Защитавайте се от мен, предизвиквам ви.

— Аз също — отвърнал Додинел, — защото не ви харесвам.

Те веднага се отдалечили един от друг. Всеки разполагал с добър устойчив щит и солидно копие с режеща метална част. Понесли се един срещу друг, водени от еднакво желание да си причинят болка. Блъснали се взаимно с бясна скорост на конете си, така че пробили щитовете си, чиито дъски се разпаднали. Додинел се задържал на седлото, а другият политнал към земята от коня си. Паднал толкова лошо, че за малко не си счупил врата. Като го видял на земята, Додинел слязъл от седлото, защото не искал да го атакува на кон. Поверил коня си на девойката, която бил последвал, и след това с гол меч се спуснал към своя противник. Последният се изправил и се подготвил да се защитава, като се предпазвал с щита си. Додинел му нанесъл толкова жесток удар, че разцепил щита му чак до халката. В момента, когато се опитал да измъкне меча си, не успял, така здраво се бил забил той в щита. Като видял това, рицарят свалил ремъка от врата си и захвърлил щита на пътя, а сетне се устремил бясно към Додинел. Мислел си, че другият няма да може повече да му оказва съпротива, след като останал без меч. Така започнал да му нанася силни удари там, където можел да го засегне. Додинел, който бил опитен, се задоволявал да се покрива с щита си и оставил рицарят да се измори до пълно изтощение. Когато изпаднал в това състояние, целият облят в кръв, Додинел го блъснал с щита си в лицето, като го проснал по длани на земята. Мечът полетял от ръката му и Додинел го уловил, тъй като имал огромна нужда от него. Като видял, че е без оръжие, другият хукнал към щита си, който бил захвърлил, взел го, но докато се подготвял да се изправи, Додинел нанесъл удар по шлема му и рицарят паднал по коляно на земята. Тогава първият изтръгнал шлема от главата му и го захвърлил възможно най-надалеч. Щом другият се почувствал освободен от товара на шлема си, станал бързо и грабнал щита си, натежал от меча на Додинел.

— Ето ме в много по-удобно положение, отколкото преди малко — захвалил се той, — защото шлемът така ме загряваше, че щях да се помина.

В този момент Додинел Кръвника се устремил към него с бясна скорост, а другият се отбранявал, както може, покривайки се с щита. Додинел не спирал да му нанася страхотни удари. Разцепил щита му и така го насякъл на парчета, че от него не останало и следа. Другият направил странично движение и му оказал отчаяна съпротива, уплашен от това, че главата му останала незащитена. Додинел размахал високо оръжието си. Като го видял да приближава, другият не се осмелил да го изчака, а отстъпил така, че паднал по гръб. Додинел скочил отгоре му, надигнал меча си и му заявил, че е мъртъв, ако не се предаде. Изплашен, рицарят му подал меча си и заявил, че е готов да стори всичко, което поиска. Заклел му се и след това обещание Додинел го оставил.

— Ето заповедта ми — ще отидеш незабавно при госпожа кралицата, която се намира с девойките си при Извора на феите, ще й се предадеш от името на Додинел Кръвника и ще й съобщиш, че не успях да отида при Матамас, защото една девойка ме отклони от пътя. Кажи й, че ще й разкажа това приключение и я поздрави от мен.

Другият уверил, че ще го стори на драго сърце. Отишъл да вземе шлема си от мястото, където Додинел го бил захвърлил, и го завързал на главата си. Додинел го попитал за името му. Другият отвърнал, че се казва Марук Червенокосия.