Отвличането на Гениевра (84) (Роман от XIII в.)

84. Грифон от Мопас приема да услужи с доспехи и кон на Ланселот срещу обещанието да получи нещо в замяна. Ланселот преследва похитителя и неговите другари

Без да се бавят, те поели пеш по пътя и стигнали до моста, прекосили го, а после се отправили към някакво възвишение, откъдето минали и похитителите. Едва направили няколко крачки, срещнали рицар, облечен в черни доспехи, който яздил по моста в обратна посока. Щом забелязал Ланселот, той се спрял, защото го познавал добре. Попитал го накъде отива така, пеш и без доспехи.

— Кой сте вие, сеньор рицарю — отвърнал Ланселот, — че ми задавате подобен въпрос?

— Аз съм рицар от друга страна — рекъл той, — но се учудвам, че се придвижвате в това състояние.

Ланселот му разказал как, докато му оказвали гостоприемство и се хранели, се появил някакъв рицар, който отвел насила един от оръженосците и го качил на шията на коня си.

— И не само това — продължил Ланселот, — неговите спътници отнесоха доспехите и отведоха коня ми.

— Каква отплата — попитал чужденецът — мога да очаквам от ваша страна, ако сваля доспехите си и ви ги отстъпя заедно с коня си?

— Такава, каквато определите.

— Ако, при първия случай, когато остана без доспехи, ви намеря, облечен с вашите, ми обещаете, че ще ми ги дадете. При условие че сте съгласен да сторите това, ще ви отстъпя моите.

— Разбира се, съгласен съм, само ако не ме изненадате в разгара на някоя битка.

Другият веднага слязъл от коня, свалил доспехите си и предложил на Ланселот цялото си въоръжение. Ланселот ги облякъл, пришпорил коня, а после посъветвал своя домакин да се върне в шатрата, но той отказал.

— Послушайте ме — рекъл му Ланселот, — защото лесно ще разпозная доспехите на този, когото търся, където и да го срещна.

— Щом желаете така — отвърнал домакинът му, — ще се върна обратно.

Той потеглил, като повел със себе си и рицаря, щастлив, че Ланселот е негов длъжник. А Ланселот се отправил на път след тези, които преследвал. Стигнал до най-високата част на възвишението. Забелязал отсреща гора, наречена Трите изпитания. Защо тя се казвала така, разказът ще опише по-късно.^[1]