Отвличането на Гениевра (131) (Роман от XIII в.)

131. Първото приключение на десетте рицари. Елизер, син на Богатия Крал Рибар. Чудото със счупения и окървавен меч

Тук според разказа, когато монсеньор Говен и неговите спътници стигнали до кръста, спрели да си поговорят и монсеньор Говен се обърнал към тях с думите:

— Сеньори, считат ви за много смели. Тръгнахте на път, за да търсите Ланселот и да научите новини за него, така че ще се посрамите, ако не успеете. Ето защо ви предлагам следното: да посветим цялата седмица в претърсването на тази гора и на околните замъци, както и на отшелническите обители, манастирите и други уединени места, за които разберете, че са посещавани от рицари. Необходимо е да съберете евентуално някаква информация за него. Умолявам ви да дойдете всички след седмица, по пладне, при Белия кръст, който се издига на края на тази гора към замъка на саксонците.

Рицарите го уверили, че ще дойдат, освен ако не им попречи затвор, смърт или някоя особено важна работа.

Докато разговаряли така, доловили някакъв глас, издаващ остри и тревожни викове. Монсеньор Говен задържал коня си и попитал другарите си дали са чули нещо:

— Да, безспорно — отвърнали те.

— Да отидем да видим какво има — рекъл монсеньор Говен.

Пришпорили конете си в тази посока и не след дълго срещнали девойка на параден кон, която не можела да изразява по-силна болка. Монсеньор Говен се приближил до нея и я поздравил.

— Госпожице, защо плачете?

— Сеньор — отговорила тя, — заради един от най-добрите рицари на света, когото убиват в момента там долу в долината.

— Наистина ли! Госпожице, заведете ни на това място!

— Да ви заведа ли? Това е прекият път към долината. Отивайте бързо да му помогнете.

Те се устремили веднага натам. Докато се спускали по могилката, забелязали в най-ниската част на долината рицар, който се биел срещу поне десет противници, но се отбранявал забележително. Вече бил осакатил или убил неколцина, други били на крака, както и той самият, защото убили коня му. Монсеньор Говен се спуснал с бясна скорост към всички тези рицари и предизвикал нападателите достатъчно отдалече, за да бъде чут. Когато тези, които били на крака, видели да приближава групата ездачи, побягнали натам, накъдето мислели, че ще могат най-добре да се притаят. Монсеньор Говен ударил жестоко първия, когото застигнал, забил копието си в рамото му и го хвърлил от коня на земята. Монсеньор Ивен и Хектор пък повалили двама други от седлата. Тези, които успели да избягат, се укрили в гората, там, където им се струвала най-гъста. След като разбрал, че не може да ги настигне, монсеньор Говен се върнал при рицаря, когото бил освободил, и го поздравил. Другият сторил същото.

— Сеньор — рекъл монсеньор Говен, — не зная кой сте, но в момента имате спешна нужда от помощ.

— Истина е, сеньор, бъдете сигурен, че щях да загина без вашата намеса.

В този момент монсеньор Говен забелязал, че рицарят носи два меча. Останал много изненадан от това, както и всички останали. След като поговорили дълго, монсеньор Говен му казал:

— Сеньор, ако не се страхувах да ви досадя, щях да ви поискам един дар.

— В действителност — отвърнал рицарят — не бих могъл да ви предоставя нищо, преди да узная името ви.

— Бога ми — рекъл монсеньор Говен, — никога не съм криел името си от всеки, който ме е попитал. Няма да го сторя и сега. Казвам се Говен, син на краля на Оркни.

— Ах — възкликнал рицарят, — вие сте монсеньор Говен?

— Да, така е.

— За Бога, в такъв случай можете да ми поискате този дар без притеснение. Ще удовлетворя всяка ваша молба, стига да мога.

— Хиляди благодарности — отвърнал монсеньор Говен. — Кажете, моля ви, защо носите тези два меча. Това не е обичайно.

— Бога ми, ще ви кажа на драго сърце.

Той веднага свалил от колана си двата меча. Закачил за ремъка единия от тях на някакъв дъб и положил другия на тревата. Коленичил пред него и целунал пламенно дръжката му. Сетне го извадил от ножницата, но се показала само половината му част, тъй като бил счупен по средата.

Това приключение изумило монсеньор Говен и всичките му другари. Монсеньор Ивен се обърнал към рицаря:

— Какво е това, сеньор? Разполагате ли и с другата част на меча?

— Да — отговорил той, — ще видите другата му половина сега.

Обърнал ножницата и останалата част от меча паднала на тревата. Крайно учудени, присъстващите видели от острието му да се стичат бавно капки кръв. Монсеньор Говен се прекръстил пред това чудо. Така сторили и всички останали.

— Сеньор — попитал рицарят монсеньор Говен, — как ви се струва тази част от меча?

— Как така — реагирал той, — струва ми се цялата окървавена!

— За Бога, никога не сте виждали подобно чудо!

— Със сигурност не и ви умолявам да ми кажете истината за него.

— Разбира се, ще ви я кажа с удоволствие, но най-напред трябва вие и всеки един от вашите другари да опитате да съедините двете части на този меч.^[1]

— Ще го опитаме на драго сърце — заявил монсеньор Говен.

Рицарят се изправил и взел парче аленочервена коприна, което девойката му подала.

— Сеньор — рекла тя на монсеньор Говен, — трябва да обвиете ръцете си с този плат, защото ако се случи да се докоснете до този меч с гола ръка, без да успеете да съберете двете части, може бързо да ви сполети нещастие.

Монсеньор Говен обвил ръцете си и попитал рицаря:

— Сеньор, възможно ли е да се съединят напълно?

— Разбира се, могат да се слепят съвършено, ако вие сте този, който трябва да доведе до край великите приключения на Светия Граал.^[2]

След тези думи монсеньор Говен потънал в размисли, сърцето му се късало и сълзите потекли от очите му.

— Направете го, сеньор — казал му рицарят, — в името на Иисус Христос.