Метаданни
Данни
- Серия
- Ланселот-Граал (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’enlèvement de Guenièvre, 1230 (Обществено достояние)
- Превод от старофренски
- Галина Михова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @Откъс(и)
- Епическо време (Епоха на герои)
- Крал Артур
- Мистика
- Средновековие
- Средновековна литература
- Християнство
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Фея Моргана (2018)
Издание:
Заглавие: Отвличането на Гениевра
Издател: Издателство „Изток-Запад“
Година на издаване: 2013
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7721
История
- — Добавяне
40. Победа на Боорт. Племенникът на Галиде, който се обявява за пленник на девойката от Онгфорт, умира от раните си
Те отпуснали юздите на конете и си разменили силни удари по щитовете. Рицарят от лагера ударил Боорт толкова свирепо, че щитът на последния станал на парчета, ала ризницата му била много здрава и не се разкъсала нито една бримка. От прегъването копието се счупило. А Боорт му нанесъл такъв удар, че нямало щит и ризница, които да устоят. Забил копието си в тялото му и докато го дърпал обратно към себе си, противникът му припаднал от смъртоносната болка. Щом се обърнал, Боорт погледнал знамето си. От бяло, каквото било преди, сега станало червено. Той бил много щастлив. Като се върнал при рицаря, слязъл на земята, вързал коня си за един от клоните на бора и издигнал знамето срещу дървото. Сетне извадил меча си и се спуснал към рицаря. Щом видял, че последният не се изправя, той му изтръгнал шлема и заявил, че е мъртъв, ако не се предаде. Другият, който вече едва говорел, му отвърнал:
— Сеньор, защо да се предавам?
— Защото иначе ще те убия.
— Да ме убиете — рекъл той, — та какво повече, вече го сторихте. А смъртта ми наистина можете да ускорите, стига да искате. Но да продължавате да ме измъчвате, ще е голяма подлост — вече ме убихте.
Боорт отговорил, че повече няма да му посяга, „но ще ви кача обратно на коня и ще отидете да се предадете на девойката от замъка, която снощи се отнесе с мен с много почести, за което й отдавам благодарност“.
Другият се съгласил. Боорт го качил на коня, привързал раната му с парче от своята тафтена дреха и го накарал да обещае, че ще отиде там, където го праща. Другият приел драговолно. Отдалечил се от могилката и стигнал мъчително до замъка, където се предал на по-голямата от девойките от името на нейния гост. Последната била истински щастлива и помолила пламенно Бог да бди над такъв защитник като Боорт и да й обещае, че той няма да бъде нито пленен, нито ранен. След това заповядала да съблекат доспехите на рицаря. Група млади мъже веднага й се подчинили. Ала преди да му свалят ризницата, той издъхнал в ръцете им. Щом узнала за това, девойката била хем щастлива, хем опечалена — щастлива, защото неколкократно той й причинявал злини, а опечалена, защото бил неин близък роднина.