Отвличането на Гениевра (134) (Роман от XIII в.)

134. Аргон е убит от един лъв. Йосиф е ранен в бедрото от удар с меч

Докато разговаряли така, яздили до деветия час, когато пристигнали в замъка на сарацина, изграден на едно възвишение. Замъкът се казвал Ледехе и бил обграден от масивна крепостна стена и дълбоки ровове, а градът бил снабден с всичко, необходимо за един укрепен град. След като прекрачили портата, Йосиф и сарацинът срещнали лъв, който бил освободен от веригите си и препускал по главната улица. Щом видял сарацина напълно въоръжен, лъвът се нахвърлил към него, съборил го от коня и го удушил. Хората от замъка, които бягали след него, при вида на мъртвия сарацин започнали да тъжат и да ридаят колкото им глас държи, защото той бил техният феодал. Хванали Йосиф и му завързали ръцете на гърба. Докато го водили към двора, сенешалът извадил меча си и пронизал Йосиф в бедрото, така че оръжието се забило в него до дръжката. Докато се опитвал да го извади, мечът се счупил по средата и едната част останала в бедрото му. Така той бил ранен, а тези, които го завързали, го затворили в тъмница. Стояли пред входа на кулата, когато Йосиф се обърнал към тях с думите:

— Сеньори, защо се отнасяте към мен по този начин?

— Защото такава е волята ни.

— Без да има друга причина ли?

— Това ни е предостатъчно.

— И къде възнамерявате да ме отведете?

— На едно място, откъдето никога няма да излезете.

— Сеньори — заявил Йосиф, — преди да ме накажете, доведете ми всички болни от този замък.

— Защо?

— За да ги излекувам.

— Това означава, че сте лечител ли?

— Да — отвърнал Йосиф, — и се наемам още днес да излекувам всички, ако ми се доверят.

— Честна дума, ще видим това.

Първият, когото му представили, бил братът на тамошния господар. Той имал нараняване на главата, което никой не можел да излекува. Щом го видял, Йосиф го попитал откога има тази рана.

— Сеньор — отговорил му сарацинът, — болен съм повече от година и все не мога да оздравея. Ако с вашите умения можете да постигнете резултат, ще ви направя вечно богат.

Йосиф се усмихнал:

— Как — попитал го той — ще ме направиш богат? Ти самият си толкова беден, че не притежаваш нищо!

— Напротив! — отговорил сарацинът. — Притежавам много злато и сребро, както и скъпоценни камъни в изобилие и множество златни и сребърни съдове, че не желая повече. Не е ли това голямо състояние?

— Съвсем не — рекъл Йосиф, — сега можеш добре да го установиш по себе си. Кажи ми всъщност, ако в този миг пред теб бяха струпани златото, среброто, съдовете, скъпоценните камъни, всички тези богатства и ако някой ти предложеше здраве в замяна на това съкровище, истина е, че щеше да платиш тази цена, нали?

— Без никакво съмнение — отвърнал сарацинът — ще му отстъпя всичко, без да се поколебая.

— В такъв случай ясно разбираш, че си беден — заявил Йосиф. — Липсва ти едно-единствено нещо и заради него си готов да дадеш всичко, което притежаваш! Следователно имам основание да твърдя, че нито златото, нито среброто, нито скъпоценните камъни не се равняват на ценност като здравето. Тъй като не си в състояние да го получиш чрез богатството си, трябва да прибегнеш до друго нещо, ако държиш да го притежаваш.

— Вярно е — признал сарацинът — и ако можех да узная как да достигна до това нещо, щях да започна да го търся възможно най-бързо.

— За Бога — отвърнал Йосиф, — ако желаеш, готов съм да ти помогна да го постигнеш.

— И как?

— Ако прегърнеш вярата в Бога, ти обещавам, че ще оздравееш напълно.

— По дяволите — възкликнал сарацинът, — вярвам силно в Бог и то не само в един, а в четирима.

— Ти си заблуден и опозорен още повече — рекъл Йосиф, — тъй като тези богове не могат да помогнат нито на теб, нито на друг и не е трудно да установиш това.

— Как така?

— Лесно ще ти го обясня. Отнеси пред тези богове тялото на мъжа, когото лъвът удуши. Ако те го възкресят, тогава можеш да бъдеш убеден в силата им да връщат мъртвец към живота. Ако не успеят, можеш да считаш, че си заблуден и осмян, задето вярваш в тях.

— Честна дума — заявил сарацинът, — едно възкръсване не е лесна работа. Никога не съм чувал да се говори за Бог, способен на такова нещо. При все това ще опитам, щом като ме съветвате.

Наредил веднага да развържат Йосиф. Никой от тях не знаел за парчето меч, което се намирало в бедрото му. Сетне се запътили към джамията. Сарацините отнесли тялото на езичника пред Мохамед и пред другите им богове, като ги помолили да се смилят над мъртвия. След като се молели дълго време под внимателния поглед на Йосиф, последният ги прекъснал:

— Ах, заблудени хора, клети хора, защо сте стигнали дотам да вярвате в образи?^[1] Колко сте неразумни, щом не знаете, че те не могат да ви помогнат по никакъв начин. Не са в състояние да говорят, нито да ви чуят, нито да ви слушат, знаете го добре, както и че не могат нито да се движат, нито да действат! Сега възхищавайте се на това как този мъртвец възкръсна благодарение на тях!

Тогава Йосиф паднал на колене:

— Ах, скъпи Боже, баща на Иисус Христос, Който ме изпратихте в този край, за да провъзглася святото Ви име. Господи, умолявам Ви, не заради мен, а за Ваша възхвала и за прослава на Вашия закон, покажете сега пред очите на този клет народ колко е заблуден да почита тези демони.

Той целунал земята, след което се изправил и заявил със силен глас:

— Сеньори, сега със сигурност ще видите могъществото на вашите богове!

Непосредствено след това се разнесъл ужасен гръм. Светкавици прорязали небето, земята се разлюляла и се смрачило. Сарацините наистина повярвали, че е дошъл последният им час. Мълнията поразила образите на боговете, възпламенила всички тях и ги разхвърляла в безпорядък. Отделил се толкова гъст дим, че тези, които го вдишали, почувствали, че ще паднат в несвяст. Всички в джамията загубили съзнание с изключение на Йосиф. След известно време, когато се поуспокоили и посъвзели, Йосиф заговорил:

— Сеньори — рекъл им той, — сега можете да оцените могъществото на вашите богове! Знайте наистина, че както не са способни да си помогнат един на друг, така няма да помогнат и на вас самите. Затова ви казвам, че Този, които ги унищожи, ще унищожи и вас, ако не промените живота, поведението и вярванията си.