Отвличането на Гениевра (106) (Роман от XIII в.)

106. Гениевра под закрилата на четирима рицари — Ке, Сагремор, Додинел Кръвника и Ланселот

Тук според разказа повече от година след смъртта на Мелеаган, сина на крал Бодмагю, крал Артур отишъл на лов в гората на Камелот. Било осмият ден след Петдесетница. В този лов взели участие множество високопоставени особи. Там били крал Ивон, крал Карадок с Късите ръце, крал Малекен Шотландски, кралят на Ирландия, крал Галегантен на Корнуел и кралят на Северен Уелс. Общо били дванадесет крале, носещи корона, като всички дължали земите си на крал Артур и били негови васали. Освен това, имало и невероятно много графове. Събралото се множество било така значително поради факта, че дворът му не се бил разпръснал още от Петдесетница и нито един благородник не си бил тръгнал. След тях се движела кралица Гениевра, придружавана от многобройна свита от дами и девойки, но само от четирима рицари — сенешала Ке, Сагремор Безмерни, Додинел Кръвника, а четвъртият бил Ланселот от Езерото, син на крал Бан от Беноик, който бил изключително храбър. С тях вървял и оръженосец, водещ ловджийско куче, от което кралицата никога не се отделяла в знак на обич към дамата от Езерото, от която й било подарък. Четиримата рицари били въоръжени. Именно в тази компания кралица Гениевра яздела в гората, а дамите се отдавали на игрите си зад ловджиите. Към първия час те срещнали един напълно въоръжен рицар, яхнал силен кон, с щит на шията, копие в ръка и шлем, завързан на главата. Яздел напреки. Когато разпознал кралицата, се спрял и заплакал с горещи сълзи. Тя го поздравила със следните думи:

— Бог да ви пази, сеньор рицарю!

Потънал в плач и мъка, той не могъл да пророни и дума, но все пак не спирал да я съзерцава внимателно през сълзи.