Отвличането на Гениевра (85) (Роман от XIII в.)

85. Ланселот открива следите на похитителите благодарение на една възрастна дама срещу обещанието да изпълнява нейните желания

Качил се на възвишението и погледнал пред себе си, ала не забелязал нито един от похитителите, защото те вече се били скрили в гората. Вървял по следите на техните коне, които го отвели до нея. Тогава срещнал белокоса дама, която яздела с лекота. Нямала кърпа на главата си, а плитките се развявали по рамената й като на млада девойка. Главата й била окичена с венец от рози, тъй като скоро бил празникът на Свети Йоан.^[1] Ланселот я поздравил, а тя му пожелала Господ да му носи сполука.

— Госпожо, знаете ли накъде тръгна един рицар, облечен с аленочервени доспехи?

— Бога ми, ще ви кажа, ако искам.

— Кажете ми и аз ще бъда ваш рицар на първото място, където ме помолите.

— Ако ми обещаете — отвърнала тя — да ме последвате, веднага щом поискам това от вас.

Ланселот се съгласил, за което впоследствие имал основание да се разкайва горчиво.

— Добре, поемете по този път — казала тя, като му посочила тясна пътека, която пресичала гората. — Следвайте я неотклонно. След около половин левга ще видите в близост до едно блато три шатри. В една от тях ще откриете рицаря, когото търсите. Казва се Араниан Дебелия. Ще го разпознаете по това, че на челото има два белега. Сега можете да тръгвате, но преди това ми кажете името си.

Той нямал никакво желание да се представя, но все пак заявил, че се казва Ланселот от Езерото.