Отвличането на Гениевра (58) (Роман от XIII в.)

58. Боорт отива в Крайграничния замък. Дъщерята на крал Брангоар е запленена от красотата му

Тази нощ Боорт бил подслонен според желанията си, тъй като се отнесли към него с много почести и му осигурили спокойна почивка. На следващия ден станал рано и когато бил в доспехите си, с изключение на главата и ръцете, се явил пред господаря на замъка. Помолил за позволение да си тръгне. Другият му го дал без възражение, ала първо го попитал за името му. Той отговорил, че се казва Боорт Заточения, и потеглил, без да чака повече, след като благословил девойките. Вече на път, той не спрял да язди до мястото, където трябвало да се проведе турнирът. Това била една поляна, дълга четири левги и широка една. Когато приближил Крайграничния замък, забелязал една дървена трибуна, издигната насред поляната, където трябвало да седят дамите и девойките, за да наблюдават турнира. Дъщерята на краля, една от най-красивите девойки на света, вече била на прозореца. Боорт се намирал под нея. Без да подозира за присъствието й, свалил шлема от главата си с намерение да си почине малко. Девойката спряла погледа си на него. Намерила го за толкова красив и приятен, че напразно някой би търсил по-очарователен рицар. Стоял така изправен на коня си, сякаш бил закован за него.

— Ах! — обърнала се тя към една от девойките до нея. — Кажете ми честно, какво мислите за този рицар там!

— Несъмнено е много красив. А вие какво ще кажете?

— Честна дума, ако смелостта бе равна на красотата му, нямаше да има подобен на земята, а и Бог е бил великодушен спрямо него, щом го е надарил така щедро.