Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (96)

96.

Дали бяхме измъкнали истината от Джо Кахил? Имаше ли нещо вярно в несвързаните му приказки под влиянието на наркотика?

Кой знаеше нещо за Вълка? Корки Ханкок, германците, англичаните, Томас Уиър?…

Някой все пак трябва да е бил наясно къде се укрива той, кой всъщност е, какви биха могли да бъдат следващите му ходове.

И така, аз отново поех на път по вълчите следи. След ранното си пенсиониране партньорът на Джо Кахил се бе преместил сред Скалистите планини в щата Айдахо. Сега живееше в околностите на градчето Хейли в долината Уд Ривър Вали, на около двадесетина километра южно от Сън Вали. Никак не бе зле за един бивш, грижливо законспириран агент.

Докато пътувахме от летището до Хейли, ние преминахме покрай зоната, която изпратеният ни от Бюрото шофьор описа като „високопланинска пустиня“. За Корки Ханкок вече знаех, че също като Джо Кахил се увличал по лова и риболова. За негово щастие недалеч от Хейли се намираше световноизвестният резерват Силвър Крийк, където можеше да се хваща много риба, но при условие после да се пуска обратно във водоемите.

— Няма веднага да се нахвърляме на Корки Ханкок. За начало ще го поставим под наблюдение. Ще се опитаме да узнаем дали е замесен в нещо подозрително. В момента е горе в планините на лов. Ще отскочим до дома му, не е зле да му хвърлим един поглед — заяви ми местният старши агент, един млад мъж на име Нед Ръст. — Да не забравяме, че Ханкок е много опитен стрелец. Мисля, че вече ви споменах за това.

Поехме нагоре сред хълмовете, където можеха да се видят невероятно просторни и големи къщи. Пред повечето от тях се ширеха добре поддържани морави, които изглеждаха неестествено зелени на фона на бледите околни възвишения.

— Напоследък в тази зона имаше доста лавини — обясни ми Нед Ръст, докато шофираше. Той беше истински извор на информация. — Могат да се видят дори диви коне. Или пък Брус Уилис например, заедно с Деми Мур, Аштън и децата. Но до къщата на Корки Ханкок има още път нагоре, който се вие край каменистото ждрело на реката. Много удобно място за усамотяване на някой пенсиониран агент, който никога не е имал семейство.

— Навярно Ханкок разполага с доста пари — подметнах аз.

Къщата наистина се оказа много голяма и красива, от която в три посоки се разкриваха чудесни гледки. Към нея бе пристроена плевня, по-голяма от дома, в който живеех. Отзад се разстилаха две просторни пасища за конете. Разбира се, нямаше и следа от Корки Ханкок — нали беше на лов.

Е, аз също.

През следващите няколко дни в Хейли не се случи нищо интересно. Само веднъж телефонирах на Уилям Кох — дежурния офицер в главната квартира. От ЦРУ изпратиха подкрепление — Бриджит Руни, една от техните експерти във Вашингтон. Най-после Корки Ханкок се завърна от своя ловен излет и ние се заехме да следим всяка негова стъпка. Статичното наблюдение бе поверено на оперативна група, изпратена за случая чак от Куонтико. Беше сформиран и мобилен екип, който следваше Ханкок навсякъде. В крайна сметка Вълка се укриваше някъде, с близо два милиарда долара в себе си. Чиста печалба!

Но може би най-после бяхме попаднали на следа: бивш агент от ЦРУ, който навремето го бе измъкнал от Русия. И вероятно всичко бе свързано с онова, което се бе случило някога между Вълка и Томас Уиър.

Грешката в Париж.