Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (23)

23.

След като прочетох бележките на д-р Касади, длъжен бях да призная, че и аз онемях. Поне за кратко. Всъщност — не съвсем… Тези странни бележки започнаха видимо да се променят след шестнадесетата визита на Шейфър — вече не съдържаха никакви указания за неговите лични преживявания, които вероятно са били причината за началото на любовната им афера.

След това д-р Касади бе престанала да си води записки за тези сеанси. Колко необичайно, да не говорим, че въобще не беше професионално! Затова предположих, че тъкмо тогава се е развихрил техният интимен роман. Ако се нуждаех от повече доказателства, че Шейфър е изключително умен и затова още по-опасен като психопат, то лесно можех да ги открия сред записките на д-р Касади.

По-късно през същата нощ отново ме повикаха по спешност в конферентната зала, превърнала се в главна квартира на нашия обединен антикризисен щаб. Казаха ми, че очаквали всеки момент Вълка пак да позвъни. Което явно означаваше, че нещо бе станало. Или предстоеше. Във всеки случай обратното броене вече бе започнало.

Когато най-после се обади, отначало той заговори по-сдържано:

— Благодаря ви, че отново се събрахте заедно само за да ме удостоите с вниманието си. В отплата на това ще се постарая да не ви разочаровам, нито да губя напразно ценното ви време. Директор Бърнс, директор Боуен, директор Уиър, желаете ли да кажете нещо, преди да започна да говоря по същество?

— Нали казахте да ви слушаме — обади се Бърнс. — Така че сега това и правим.

Вълка реагира с бурен смях:

— Ужасно ми допадате, Бърнс! Подозирам, че ще се окажете достоен противник. Впрочем в залата присъства ли господин Махони?

Шефът на Отряда за спасяване на заложници се наведе напред в креслото си и посочи среден пръст пред високоговорителя, от който се разнасяше гласът на Вълка.

— Да, тук съм. И ви слушам, заедно с останалите. — Средният му пръст още стърчеше предизвикателно. — Какво искате да сторя за вас?

— Искам веднага да напуснете заседателната зала, господин Махони. Защото се опасявам, че няма да се нуждаем от услугите ви. Вие сте прекалено неуравновесен за моя вкус. И доста опасен. А, да, между другото мога да ви уверя, че говоря напълно сериозно.

Бърнс мълчаливо махна с ръка — това бе знак към Нед Махони да напусне заседанието.

— Няма да се нуждаем от намесата на Отряда за спасяване на заложници към ФБР — добави Вълка. — Всичко ще е загубено, ако наистина се стигне дотам. Мога да ви уверя в правотата си. Надявам се още, че вече сте започнали да схващате как работи моят мозък. В никакъв случай не желая да мобилизирате ресурсите на Отряда за спасяване на заложници, нито да се стига до каквито и да било по-нататъшни разследвания. Злите кучета не бива да бъдат допълнително насъсквани. Слушате ли ме всички? Никой да не се опитва да узнае кой съм аз — или кои сме ние. Проумявате ли това? Моля, потвърдете, ако сте ме разбрали правилно.

— Да — провикнахме се всички в залата.

Сякаш Вълка отново се опитваше да ни накара да се почувстваме като безпомощни хлапета. Или просто се забавляваше до насита от шанса си да унижи едновременно ФБР, ЦРУ и Съвета по националната сигурност.

— Всеки, който не е отговорил, моля да напусне — уточни Вълка. — Не, недейте всички да ставате от местата си. Исках само да се пошегувам за ваша сметка. Аз всъщност съм това, което бихте нарекли „креативен“ тип. Но по въпроса за господин Махони, както и за това да не се води официално разследване, съм убийствено сериозен. А сега да се заемем с деловата ни работа, предвидена за днес. Нали нямате нищо против? Всъщност дори се получава много интересно стечение на обстоятелствата. Надявам се, че някой от вас си води записки. — Последва мълчание, продължило петнадесетина секунди. После смразяващият глас на Вълка отново прокънтя във високоговорителите: — Искам да узнаете кои са набелязаните цели. Крайно време е да се занимаем с това. Те са четири. Бих ви посъветвал да подготвите тези градове за най-лошия възможен сценарий. За тотално унищожение. — Последва още една пауза, след което дойде ред на най-същественото: — Набелязаните мишени са… Ню Йорк… Лондон… Вашингтон… Франкфурт. Тези градове ще трябва да се подготвят за най-ужасните опустошения в цялата човешка история. И нито дума пред обществото, особено пред медиите. Защото в противен случай незабавно ще атакувам.

И тогава той отново прекъсна връзката. Все още не бе поставил никакъв краен срок.