Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (93)

93.

— Добре, искаш отново да си поговорим за него. За това как измъкнахме Вълка от Русия? И какво се случи, след като той пристигна в Америка? Или как после изчезна. Това е тъжна история, но е добре известна и документирана, Алекс. Виждал си досиетата, сигурен съм, че си го направил. Този случай едва не сложи край на кариерата ми.

— Джо, не мога да си обясня защо никой няма и най-бегла представа кой е Вълка. Нито знаят как изглежда, нито истинското му име. С тази история се занимавам вече повече от година и още нямам отговори на тези въпроси. Как е възможно да си сътрудничим с англичаните по измъкването на един важен агент на КГБ от Русия и да не знаем кой е той? Нещо се е случило в Париж, но никой няма представа какво. Как е възможно всичко това? Или нещо ми убягва само на мен, или на всички ни.

Джо Кахил разпростря ръцете си, загрубели от лова и риболова.

— Слушай, аз очевидно също не съм наясно с всичките парчета от този кошмарен пъзел. Но знам само, че той е бил агент под прикритие, когато е действал в Русия. Вероятно е бил млад и още неопитен агент, от което пък следва, че сега би трябвало да е малко над четиридесетте. Но съм виждал доклади, в които се твърди, че наближавал шестдесетте. Както и доклади, дето се уточнява, че когато дезертирал от руснаците, заемал много висок пост в йерархията на КГБ. Чувал съм даже слухове, че Вълка всъщност е жена. Но се опасявам, че той сам разпространява подобни небивалици за себе си. Почти съм сигурен, че е точно така.

— Джо, ти и твоят бивш партньор сте били избрани за негова свръзка, когато той е пристигнал тук.

— Наш началник тогава беше Томас Уиър. Но по онова време той още не беше директор на ЦРУ. Всъщност екипът ни включваше още трима души — Мадок, Бойкин и Гребнер. Може би няма да е зле да поговориш и с тях.

Кахил се надигна от шезлонга си. Отиде до стената и отвори френския прозорец, водещ към вътрешния двор на къщата, покрит с каменни плочи. В стаята нахлу хладен, освежаващ ветрец.

— Аз никога не съм се срещал с него, Алекс. Нито пък моят партньор Корки Ханкок. Както и останалите от екипа ни — Джей, Сам, Кларк. Тази операция потръгна така още от самото начало. Това бе част от сделката за изтеглянето му от Русия. Той ни помогна да се справим с голям брой агенти на тогавашното КГБ, като списъкът, който ни изпрати, съдържаше много имена. Някои от тях действаха тук, в Щатите. Обаче никой не успя да го види. Повярвай ми, Вълка ни предостави толкова ценни сведения, толкова много имена, че това наистина ни помогна изключително много в борбата ни с Империята на злото.

— Да, разбирам, че е спазил обещанията си — кимнах аз. — Но е действал сам и е изградил своя собствена престъпна мрежа — по-сериозна и по-опасна за всички нас.

Кахил отхапа малко от кейка, а после ми заговори с все още пълна уста:

— Очевидно точно така е станало. Естествено тогава ние не сме имали никаква представа какво е кроил. Нито англичаните. Може би само Томас Уиър да е бил наясно. Аз обаче нищо не знам по този въпрос.

Нуждаех се от малко свеж въздух. Станах и излязох през отворената врата. Навън двата коня се бяха оттеглили край бялата дървена ограда под сенките на масивните дъбове. Обърнах се към Джо Кахил.

— Добре, излиза, че не можеш да ми помогнеш в преследването на Вълка. Но тогава с какво можеш да ми помогнеш, Джо?

Кахил се намръщи, имаше смутен вид.

— Съжалявам, Алекс… Аз вече съм само един остарял кон, който май за нищо не става. Кейкът е хубав, нали?

— Не, Джо. Повярвай ми, кейковете от магазините никога не могат да се сравняват с домашните — въздъхнах аз. — Лицето на Джо Кахил помръкна, но след малко той се усмихна, макар че очите му си останаха тъмни. — Е, може би сега вече е настъпил моментът да си поговорим съвсем честно.

— Защо, по дяволите, дойде тук? За какво е всичко това? Или просто ти се е приискало да си побъбриш с добрия стар чичо Джо? Ще ми разкриеш ли какво всъщност става? Нищо не разбирам. Не ми казваш всичко.

Върнах се обратно в стаята.

— Джо, повярвай ми, че всичко се върти само около Вълка. Виждаш ли, смятам, че вие двамата с твоя стар партньор можете много да ни помогнете, дори да не сте се срещали с Вълка. А и не съм сигурен в последното.

Кахил разпери ръце, но този път имаше доста смутен вид.

— Алекс, това вече граничи с лудост. Имам чувството, че се въртим в някакъв омагьосан кръг. Вече съм твърде стар и уморен за подобни игрички.

— Да, последните седмици бяха тежки за всички ни. Наоколо стават много откачени неща. Не знаеш и половината от тях.

Но вече ми бе писнало от празните приказки на стария „чичо“ Джо и му показах една фотография.

— Разгледай я внимателно. Това е жената, която уби директора на ЦРУ Томас Уиър в кабинета на Бърнс в Хувър Билдинг.

Кахил поклати глава:

— Добре. И какво?

— Името й е Ники Уилямс. Бивша служителка от армията. За кратко се е подвизавала в редиците на наемниците. Снайперистка, при това много добра. В досието й са описани договори за десетки частни поръчки. Досещам се какво се каниш да ми кажеш Джо. И така… — Джо ме гледаше, без да трепне. Мълчеше. — В миналото тя е работила за теб и за твоя партньор Корки Ханкок. Вашите шефове от ЦРУ си обменят доста досиета с нашите началници във ФБР, Джо. Нали разбираш, настъпи нова ера в сътрудничеството между службите? Така че ето нещо наистина неочаквано — смятам, че ти си я наел да убие Томас Уиър. Възможно е това да е станало чрез посредничеството на полковник Джефри Шейфър, но си бил замесен. Мисля, че ти работиш за Вълка. Може би винаги си работил — може би това също е било част от сделката, която е сключил с вас.

— Ти си луд! И много грешиш! — Джо Кахил рязко стана и с един гневен замах помете от панталона си трохите от кейка. — Знаеш ли какво? Мисля, че ще е най-добре веднага да си тръгнеш оттук. Съжалявам, че те поканих в къщата си. Нашият малък разговор приключи.

— О, не, Джо — възразих аз, — всъщност едва сега започва.