Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (34)

34.

Настана неописуем хаос.

Веднага щом се разчу за убийството на Томас Уиър, криминалните репортери от всички вестници и телевизионни канали започнаха да циркулират неуморно около Хувър Билдинг. Разбира се, никой не им каза какво предполагахме, че се е случило, но всички репортери усещаха, че крием важна информация.

Малко по-късно същия следобед ни докладваха, че е открит някакъв труп на жена в горите на Северна Вирджиния. Не бе изключено тя да е снайперистката, убила Томас Уиър, понеже край тялото й открили пушка с оптически мерник „Уинчестър M70 Магнум“. Почти сигурно бе, че това е оръжието на убиеца.

В пет часа Вълка отново се свърза с нас. Телефонът в залата на кризисния щаб иззвъня. Лично Рон Бърнс веднага вдигна слушалката.

Никога досега не бях виждал нашия директор толкова мрачен и уязвим. Томас Уиър беше негов близък приятел. По време на летните ваканции Уиър и Бърнс заедно водеха семействата си до Нантъкет.

— Вие сте изключителен късметлия, директоре — започна Вълка. — Онези куршуми бяха предназначени за вас. Аз рядко греша, но знам, че пропуските са неизбежни в толкова сложни операции. Приемам, че във всяка война може да възникват грешки, те просто са част от живота. — Бърнс нищо не отговори. Лишеното му от чувства лице наподобяваше бледа маска, по която нито един от нас, присъстващите, не можеше да разчете мислите, които го вълнуваха в момента. — Разбирам как се чувствате всички вие сега — продължи Вълка. — Господин Уиър беше много близък на вашето семейство, нали не греша, Бърнс? И в общи линии достоен за уважение човек. Затова сега сте ми толкова сърдити и ви се иска да ме пречукате, все едно че съм бясно куче. Но опитайте поне за миг да видите нещата от моята гледна точка. Винаги само вие сте диктували правилата на играта и все още не желаете да отстъпите нито на милиметър от разбиранията си. Само че вашите методи и разбирания, както сами се убеждавате, водят единствено до опустошения и смърт. Всъщност не само сега, те винаги са сеели опустошения и смърт. Това е неизбежно. А залозите са много по-високи от някой човешки живот. Така че ще трябва да се поразмърдате. Защото часовникът тиктака и нищо вече не може да го спре. Както сами знаете, трудно е да се намерят днес хора, които са склонни да слушат. В наши дни всички са погълнати единствено от себе си. Да вземем за пример капитан Уилямс, която бе наета от нас за убийството. Тя бе инструктирана с никого да не споделя за мисията, за която бе избрана. Обаче се издала пред съпруга си. Затова сега е мъртва. Разбрах, че сте открили тялото й. Но аз имам още една новина за вас: нейният съпруг също е мъртъв. Можете да намерите трупа му в дома им. Намира се в Дентън, щата Мериленд. Искате ли адреса? Мога и за това да ви помогна.

— Вече открихме тялото на съпруга й — рече Бърнс. — За какво всъщност ни се обаждате, какво искате?

— Струва ми се, че е очевидно, господин директор. Искам да сте наясно, че не говоря празни приказки. Очаквам от вас да ми сътрудничите и ще го постигна. По един или друг начин — в момента това няма значение. И така, след като вече се изяснихме, ще ви съобщя подробностите — в цифри. Надявам се някой от вас там да има подръка лист и молив.

— Карайте нататък — нетърпеливо го подкани директорът Бърнс.

— Добре тогава, ето докъде стигнахме. За Ню Йорк искаме шестстотин и петдесет милиона щатски долара. За Лондон — шестстотин милиона. За Вашингтон — четиристотин и петдесет милиона. И накрая за Франкфурт — също четиристотин и петдесет милиона. Всичко в щатски долари. Така че общата сума възлиза на два милиарда сто и петдесет милиона долара. Освен това настоявам непременно да бъдат освободени петдесет и седем политически затворници. До един час ще разполагате с техните имена. Ако евентуално би ви заинтересувало, ще уточня, че те всички до един са от Близкия изток. Е, надявам се, картината вече започна да ви се прояснява, нали? Доста интересен пъзел, не мислите ли? Разполагате с четири дни, за да доставите парите. И затворниците. Това е доста време, нали? Повече от справедливо е. Ще ви бъде съобщено кога и къде да предадете парите и хората. И така, имате четири дни, броени от… От този час! Ах, щях да пропусна да спомена, че говоря съвсем сериозно. Разбирам също, че ви искам много пари и че ще се окаже „невъзможно да ги осигурите“. Точно това очаквам да чуя от вас. Но не си правете труда да ми досаждате с хленчения или извинения. — Последва кратка пауза. — Това беше шибаната причина за обаждането ми, директор Бърнс — продължи Вълка. — Доставете парите. И затворниците. Само гледайте да не оплескате отново нещата. О, да, накрая съм длъжен да спомена и още нещо: аз никога нищо не забравям и никога нищо не прощавам. Вие ще умрете, преди края на тази история, директор Бърнс. Така че няма да е зле от време на време да се озъртате през рамо. През един от тези четири дни аз ще бъда там. И тогава остава само едно бум! Но засега времето е пред вас.

След тези думи Вълка прекъсна връзката.

Рон Бърнс гледаше право напред, когато заговори през здраво стиснатите си зъби:

— Добре го каза, само едно бум! През един от тези дни аз ще бъда там и ще те чакам.

Сетне погледът на Бърнс бавно обиколи залата и накрая спря върху мен:

— Часовникът тиктака, Алекс.