Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (57)

57.

Вълка намали до около сто и шестдесет километра в час скоростта, с която се носеше напред неговият мощен черен лотос, докато говореше по мобилния си телефон — единият от шестте апарата, които бе взел със себе си в колата. Пътуваше към Монтаук на океанския бряг в Лонг Айланд, но важни делови задачи изискаха неотложното му внимание дори и сега, в един след полунощ. На отсрещния край на линията чакаха американският президент, британският премиер и германският канцлер. Разговор между висшестоящи.

Какво по-велико от това?

— Този разговор не може да бъде проследен, затова не си губете времето с напразни опити. Техническите ми специалисти са по-добри от вашите хора — осведоми ги той още в началото. — А сега да започваме с това, което вълнува всички нас. Изминаха осем часа от крайния срок. И така?

— Нуждаем се от повече време — заговори британският премиер от името на групата световни лидери. Браво на него! Дали той беше истинският лидер от тримата? Каква изненада, досега Вълка го смяташе за послушен следовник на американците.

— Вие нямате представа… — започна американският президент, но моментално бе прекъснат от Вълка. Той се усмихна на себе си, опивайки се от демонстративното си пренебрежение към най-могъщата политическа фигура в целия свят.

— Стига! Не искам да слушам повече лъжи! — изкрещя Вълка в телефона.

— Трябва да чуете какво имаме да ви съобщим — намеси се германският канцлер. — Дайте ни възможност…

Вълка веднага прекъсна разговора. Запали пурата, която бе заслужил като победител, самодоволно изпусна две-три кълбета дим и накрая я изтръска в пепелника на арматурното табло. После възстанови връзката, използвайки втория клетъчен телефон.

Те още бяха там, очаквайки го отново да се свърже с тях. Всъщност той не подценяваше влиянието на тези изключително могъщи политически мъже, но какъв избор имаха те, освен да очакват повторното му обаждане?

— Искате ли да атакувам всичките четири града? Това ли трябва да сторя, за да ви докажа най-сетне колко сериозен мога да бъда? Ще ги изпепеля за секунди. Още сега мога да го сторя, стига да дам заповедите си! Но само не ми казвайте, че се нуждаете от повече време. Никакво време не ви е нужно! За бога, страните, които държат затворниците, са само едни жалки ваши марионетки! Реалният проблем е в това, че вие не можете да позволите хората да ви видят такива, каквито всъщност сте. Не искате светът да разбере, че сте толкова слаби и безсилни. Но вие сте точно такива! А как се е стигнало дотук, кой е дал на хора като вас такава огромна власт? Кой ви е избрал? Искам парите и затворниците. Дочуване.

Но този път британският премиер успя да се обади, преди Вълка да сложи край на разговора.

— Грешите! Във всичко грешите! вие сте този, който трябва да направи избора си, не ние. Признаваме, че позицията ви е по-силна от нашата, това е факт. Но не можем толкова бързо да доставим това, което искате от нас. Физически е невъзможно да бъде извършено и мисля, че сте наясно с това. Разбира се, въобще не желаем да сключваме сделка с вас, но ще го сторим, длъжни сме. Просто се нуждаем от още време, за да довършим започнатото. Ще изпълним ангажимента си. Имате нашата дума!

Вълка присви рамене. Британският премиер определено го изненада — звучеше напълно искрено и поне си личеше, че има мъжествен дух.

— Ще си помисля — отвърна Вълка и след това прекъсна връзката.

Пресегна се към пурата в пепелника, наслаждавайки се на усещането, че в момента той бе най-могъщата фигура в целия свят. И за разлика от онези тримата той бе най-подходящият за тази роля.