Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (56)

56.

Точно в три и четиридесет сутринта, стриктно спазвайки получените инструкции, Невестулката зае предварително определената му позиция на една от пейките покрай брега на Ийст Ривър, по-точно между Сътън Плейс и Петдесет и седма улица. Предстоеше му да свърши една доста сериозна работа. Всичките затруднения около нея се уравновесяваха от две още по-сериозни предимства: бяха му платили купища пари; и той отново се бе озовал във вихъра на действието. Господи, аз наистина съм в центъра на лайната!, помисли си възторжено Невестулката и погледна надолу към мътното, забързано течение на Ийст Ривър.

Някакъв червен влекач с надпис „Братя Макалистър“ помагаше на един огромен контейнеровоз да напредва по маршрута си. Градът, който никога не спи, нали така? По дяволите, онези бариери там, на Първо и Второ авеню, току-що бяха спуснати. Преди малко той бе минал с колата си покрай някакъв медицински център за спешна помощ, който дори в този час през нощта бе отворен, за да приема нуждаещи се пациенти. Боже, какъв град! В каква побъркана страна се бе превърнала Америка…

Повечето нюйоркчани скоро щяха да бъдат събудени и след това щеше да им бъде ужасно трудно отново да заспят.

Защото щяха да леят горчиви сълзи или ядно да скърцат със зъби. Само след минута Вълка щеше да се погрижи за това.

Взрян в циферблата на часовника си, Шейфър следеше напрегнато изтичането на секундите до фиксирания миг — точно три часа и четиридесет и три минути. Същевременно държеше под око реката и особено моста „Куинсбъро“.

Десетки автомобили, сред които доста таксита и дори няколко камиона, се бяха устремили натам въпреки ранния час. Поне стотина коли прекосяваха моста точно сега. Бедните шибаняци!

В три и четиридесет и три Шейфър натисна един от предварително уговорените бутони на мобилния си телефон.

Това изпрати къса кодирана поредица от импулси до една малка антена, монтирана в подножието на отсрещния край на моста, откъм Манхатън.

Веригата се затвори…

Детонаторът се задейства…

Само след броени микросекунди едно послание, изпратено направо от ада, достигна до жителите на Ню Йорк, както и до останалия свят.

Едно символично послание.

Или още едно принудително събуждане.

Около подпорите на моста на Петдесет и девета улица избухна страхотен взрив. Връзките между стотиците стоманени елементи на масивната конструкция мигновено бяха поразени, при това — непоправимо. Старата метална ферма се разпука, внезапно превърнала се в крехка обвивка. Грамадните нитове изхвръкнаха от гнездата си и цопнаха в Ийст Ривър. Платната за автомобили се нагърчиха като хартия. Подпорите от усилен бетон се разчупиха.

Горното автомобилно платно се пропука, след което двете гигантски секции се стовариха като бомби върху долното, което също не издържа и се разкъса, при това в няколко участъка. Разтроши се на едри късове, изви се и се срути в реката.

Гроздове от автомобили се посипаха във водата. Един огромен камион за доставки, натоварен с камари от палети с тазсутрешните вестници от печатницата в Куинс, се плъзна назад по надигналата се секция от платното и накрая се прекатури в Ийст Ривър със страховит пирует. Последваха го още леки коли и камиони, стоварващи се с плясъци в реката като оловните тежести на рибарските въдици. Прекъснатите електрически кабели засъскаха и пръснаха хиляди синкави искри по цялата дължина на моста „Куинсбъро“. Повечето от автомобилите, доскоро пътуващи по моста, се сгромолясаха в реката и след броени секунди изчезнаха завинаги под нейните мътни води.

Неколцина отчаяни шофьори успяха да изскочат от колите си и се хвърлиха през усуканите от взрива перила на моста, за да намерят и те смъртта си на дъното на Ийст Ривър. Шейфър успя да чуе ужасяващите им предсмъртни крясъци, отекващи надалеч по течението на реката.

Веднага светнаха прозорците на всичките жилищни сгради на двата бряга. После започнаха да просветват синкавите екрани на телевизорите и компютрите, докато изплашените до припадък жители на Ню Йорк с трепет очакваха първите репортажи за бедствието, доскоро немислимо в техните представи. И изглеждащо напълно невероятно само допреди няколко години.

Свършил работата си, предвидена за тази нощ, Джефри Шейфър най-после се надигна от пейката на речния бряг и се запъти към квартирата си, за да се опита да поспи. Ако изобщо го оставеха да заспи… Поне толкова разбираше: нещата едва сега започваха. Предстоеше му пътуване до Лондон.

Лондонският мост, помисли си той. Всички мостове на света ще се разпаднат. А съвременното общество окончателно ще се пропука по шевовете, по всичките си шибани шевове. Този малоумник Вълка можеше и да е луд, но пък бе ненадминат, когато трябваше да се причини някому зло. Един блестящ, умопобъркан дявол!