Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (117)

117.

Черният рейндж ровър спря пред светофара на кръстовището на Пето авеню и Петдесет и пета улица. От двете му страни се подредиха черни седани. Трети автомобил блокира кръстовището. Агентите наизскачаха от колите. Пипнахме го!

Внезапно от белия хамър, спрян точно пред рейндж ровъра, изригна автоматен откос. Вратите на хамъра се разтвориха широко. Оттам стреляха като луди трима мъже с къси автомати.

— Откъде, по дяволите, се взеха тези? — изкрещя Нед Махони в микрофона си. — Всички да залегнат!

Вече се бяхме измъкнали от нашата кола и тичахме към мястото на престрелката. Нед стреля и улучи един от бодигардовете на Вълка. Аз улучих втория, третият остана без прикритие.

Междувременно Вълка се измъкна от своя рейндж ровър и хукна надолу по Пето авеню, прикривайки се зад многото автомобили, задръстили уличното платно. Заради превръзките по лицето си имаше вид на ранен в престрелка. Хората по тротоарите, ужасени от изстрелите, изпоналягаха. Никой не бе сигурен за живота си — стреляше се буквално от всички посоки. Няколко души крещяха неудържимо, пребледнели от страх. Колко далеч можеше да стигне Вълка в този си вид? В Ню Йорк можеше да стигне доста далече!

Появиха се още стрелци, наизскачали буквално от нищото. Повечето се оказаха негови бодигардове. Със сигурност добре се бе подсигурил. Но дали нашите бойци бяха достатъчно?

И тогава Вълка най-неочаквано нахълта в един магазин на Пето авеню. Нед Махони и аз веднага го последвахме. Дори не обърнах внимание що за магазин бе това. Видях само, че бе изискан, лъскав, шикозен, като всички останали.

Тогава Вълка направи немислимото, макар че вече нищо, свързано с него, не можеше да ме изненада. Дясната му ръка замахна силно напред и там някъде във въздуха полетя черен предмет. С ужас видях как се превъртя няколко пъти, преди да падне.

— Граната! — креснах аз. — Залегни! Всички на пода! Граната!

Мощна експлозия разтресе големия магазин и моментално изби широките стъклени витрини. Почти всички купувачи на партера бяха ранени. Димът бе ужасно гъст и черен. Всички се разпищяха, включително и продавачите зад щандовете.

Но не изпуснах от поглед Вълка, нито за миг. Независимо какво щеше да направи, независимо от разрушенията, които щеше да причини, този път нямаше да се измъкне. Залогът бе прекалено голям. Той бе човекът, който държеше целия свят като свой заложник. И вече бе причинил смъртта на хиляди хора.

Нед Махони се втурна по една пътека, а аз — по друга. Вълка сякаш се бе насочил към изхода на страничната улица. Вече бях изгубил ориентация къде точно се намирахме — Петдесет и пета улица или Петдесет и шеста?

— Няма да се измъкне! — извика ми Нед.

— Ще го стигнем! На всяка цена! — креснах аз.

Наистина сега бяхме все по-близо до него и дори можех да виждам лицето му — с всичките онези превръзки, ожулвания и подутини. Изглеждаше още по-свиреп, отколкото си го бях представял. По-лошо: имаше вид на напълно отчаян тип, способен на всичко. Но ние вече знаехме това.

— Ще ви избия! — изкрещя той.

Нито Махони, нито аз му отговорихме. Продължихме да напредваме към него. Но не се усъмнихме в думите му.

Той сграбчи едно малко русо момиченце от ръцете на някаква жена, може би детегледачка.

— Ще го убия! Ще убия това малко момиче! Тя вече е мъртва! Ще я очистя! Ей сега!

Продължихме да напредваме.

Той притисна малката към гърдите си. Кръвта му капеше върху нея. Момичето пишеше като побесняло, мятайки се в ръцете му.

— Ще я убия…

Двамата с Нед стреляхме едновременно. Проехтяха два изстрела и Вълка се строполи назад, отслабил стоманената си хватка около момичето. То падна на пода, сетне се изправи и побягна, пищейки.

Същото стори и Вълка — стрелна се към най-близката врата и оттам изскочи на улицата.

— Има бронирана жилетка! — предупреди Нед Махони.

— Тогава следващия път ще се прицелим в главата му — обещах аз.