Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (59)

59.

Най-често срещаното оплакване сред войниците, служили в Ирак, бе, че всичко около тях им се струва абсурдно и напълно безсмислено. Сега и аз разбрах болката им.

Крайният срок бе минал и в момента живеехме назаем. Или поне на мен така ми изглеждаше ситуацията. Докато пътувах за Лондон заедно с още двама агенти от Международната секция за борба с тероризма, се чувствах тъй, сякаш от дни не си бях поемал дъх.

Джефри Шейфър беше в Англия. Но най-налудничавото в цялата картина беше, че той искаше да узнаем, че сега е там. Или пък беше някой друг…

Полетът до летището Хийтроу приключи малко преди шест часа сутринта. Оттам се отправих към хотела, разположен недалеч от Виктория стрийт, където ме очакваше стая, запазена на мое име. Спах непробудно докъм десет. След кратка почивка поех към Ню Скотланд Ярд, който се намираше зад ъгъла на една от близките улици — Бродуей. Вълнуващо бе усещането да бъда толкова близо до Бъкингамския дворец, до Уестминстърското абатство, до величествената сграда на парламента.

При пристигането ми бях отведен в кабинета на един от директорите на Скотланд Ярд — Мартин Лодж. Той ме уведоми, при това подобаващо скромно, че сега оглавява специалния антитерористичен екип, наричан от англичаните SO-13. Представи ми се съвсем стегнато и лаконично, докато вървяхме към заседателната зала.

— Също като теб и аз произлизам от редиците на ченгетата. Единадесет години работих към лондонската полиция. Преди това се обучавах в Хейдън, после се издигнах до чин главен инспектор. Винаги съм предпочитал по-сложните разследвания. Може би затова ме преместиха в SO-13. Разбира се, взеха под внимание и факта, че владея няколко чужди езика.

Спря за миг и аз се възползвах от паузата, за да споделя възхищението си:

— Знаете ли, господин Лодж, колко много съм слушал за вашия антитерористичен екип? Носи му се славата, че е най-добрият в Европа Особено след като имате дългогодишна практика, посветена на борбата с ИРА.

Лодж се усмихна уморено, както всички ветерани с горчив и изстрадан опит:

— Понякога човек се учи най-добре от собствените си грешки. А ние допуснахме много грешки в Ирландия, при това някои от тях с трагични последици. Но както и да е… сега най-важното, Алекс, е, че ти си сред нас. Да побързаме, защото в залата вече ни очакват. Всички горят от нетърпение да се запознаят с теб. Обаче се подготви да чуеш някои невероятни дивотии. Ще присъстват от MI-5 и от MI-6, но не им обръщай внимание. Накрая ние уреждаме всичко. Или поне в повечето случаи.

— Също както конкуренцията у нас между Бюрото и ЦРУ — кимнах аз. — Вече съм виждал подобна картина.

Оказа се, че като директор на Скотланд Ярд, Лодж бе съвсем наясно с подмолните течения сред секретните служби. Враждата между тях вероятно създаваше много проблеми в Лондон, дори и сега, при тези критични обстоятелства. В залата бяха дошли и няколко души от Специалния отдел. Не липсваха, разбира се, и съветниците на премиера по борбата с тероризма. Също както и обичайната навалица от ръководители на всички служби в Лондон по оказване на спешна помощ и аварийно-спасителни работи.

Докато се настанявах на посочения ми стол, отново въздъхнах уморено. Предстоеше ми още едно досадно заседание. Идеше ми да се разкрещя: Вече отмина крайният срок — те ще започнат да взривяват!