Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (26)

26.

Добре дошли в царството на бюрокрацията, каквото представляваха федералното управление и неговият твърде странен начин за справяне с проблемите. Повтарях си това всеки път, щом прекрачвах прага на Хувър Билдинг. Тази констатация никога не е била дотолкова вярна, както през последните дни.

Това, което се случи след заседанието, следваше предписания протокол под формата на последните две президентски наредби, засягащи работата на Бюрото. Всички мерки, които трябваше да предприемем срещу предизвикателството на Вълка, попадаха в две отделни категории: „разследване“ и „справяне с последиците“. Решено бе ФБР да надзирава разследването, докато Федералната агенция за преодоляване на кризисните ситуации да бъде натоварена със справянето с последиците.

Много спретнато и превъзходно подредено, обаче неработещо. Или поне според мен.

Защото заплахата беше насочена към най-важните и гъстонаселени райони в Съединените щати — Ню Йорк и Вашингтон. Там трябваше да се разгърнат местните сили на екипите за поддръжка при извънредни ситуации. Ние се срещнахме с тях на петия етаж в Хувър Билдинг. Имах чувството, че работех малко настрани от някакъв кризисен център, но при все това работата беше всичко друго, но не и скучна.

Сутринта първата ни задача беше оценяването на заплахата. Разбира се, че бяхме възприели съвсем на сериозно опасността от терористични актове, особено като се има предвид горчивият ни опит с предишните три бомбардировки. Обсъждането днес се ръководеше от новия заместник-директор на Бюрото — Робърт Кембъл Макилвайн — младши. Наскоро той се бе поддал на настояванията на шефовете да отложи пенсионирането си, понеже бе един от най-добрите наши експерти. Някои все още обсъждаха възможността за фалшива тревога, тъй като през последните години бе имало няколко. Но всеобщото заключение беше, че този път случаят не е такъв. Боб Макилвайн беше убеден в това, което бе достатъчно за повечето от нас.

Вторият кръг от задачи бяха дейностите, за които отговаряше Федералната агенция за преодоляване на кризисните ситуации. Трябваше да бъдат преценени възможностите на здравните служби да се справят с огромното претоварване, което се очакваше във Вашингтон или в Ню Йорк или пък в двата града едновременно. Един от най-тревожните въпроси бе подсигуряването на всичко необходимо за внезапно евакуиране на милионите жители, понеже и в двата града можеше да настъпи небивала паника. Особено в мегаполис като Ню Йорк тя можеше да причини смъртта на хиляди негови жители.

Чисто теоретичното, но затова пък напълно откровеното обсъждане от тази сутрин се оказа най-тревожното, на което съм бил свидетел. След половинчасовия обяд — за онези, които още не си бяха загубили апетита — и прекъсването за неотложните телефонни разговори ние отново се заехме с пресяването на вариантите.

Кой бе отговорен? Дали това наистина бе руският гангстер Вълка, или може би някаква съвсем друга групировка? И какво всъщност искаха те?

Първоначалният списък от възможните варианти беше доста дълъг, но много бързо се сведе само до Ал Кайда, Хизбула и египетското движение за ислямски джихад. Евентуално и някаква друга независима групировка, работеща само за пари и сътрудничеща на известните терористични организации.

Накрая разговорът се пренасочи към „конкретните действия“, които Бюрото трябваше да ръководи. Беше предписано денонощно мобилно и статично наблюдение над неколцина отдавна заподозрени лица. Някои от тях не се намираха на територията на Съединените щати, а в Европа или Близкия изток. Явно се нагърбвахме с грандиозно разследване, едно от най-мащабните в цялата човешка история.

И всичко това бе провокирано от зловещите и крайно заплашителни заповеди, издавани от Вълка.

По-късно същата вечер все още се занимавах с проучването на най-прясно постъпилите данни за действията на Джефри Шейфър както в Съединените щати, така и в Европа. Бяха събрани от десетките наши сътрудници. Но защо ни е да се занимаваме с това, което е вършил в Европа?, зачудих се аз. Нима там се кореняха източниците на този пъклен заговор? Всъщност беше възможно всичко да е започнало примерно в Англия. Нали Шейфър бе живял там толкова много години. Или може би в Русия? Или в някой от кварталите с руски емигранти в Щатите?

Прочетох няколко рапорта за годините, през които Шейфър е работил като доставчик на оръжие за белите наемници в Африка.

И тогава се натъкнах на нещо поразително.

Наскоро той се завърнал в Англия, но старателно дегизиран — когато влязъл в страната, бил настанен в инвалидна количка. Очевидно с нея е пътувал из Лондон. Според рапорта той вероятно не е подозирал, че тогава е бил следен от нашите хора.

Това бе ключ към загадката и аз веднага го маркирах в базата данни като важно събитие, заслужаващо нашето внимание. Може би Невестулката използва инвалидна количка и във Вашингтон?

И може би най-неочаквано бяхме на една крачка пред него, вместо да изоставаме с две, както винаги досега?

С това дойде краят на моя тъй дълъг работен ден или по-скоро — на моята работна нощ. Поне се надявах, че засега съм приключил.