Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
London Bridges, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Лондонски мостове

Преводач: Стамен Стойчев; Диана Кутева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфюг АД, Хасково

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Мария Владова

ISBN: 954-26-0401-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4563

История

  1. — Добавяне

115.

Той не изкрещя нито веднъж, дори стон не се изтръгна от гърлото му по време на всички мъчителни процедури. Сцената бе толкова невероятна, че както лекарката, така и сестрата не вярваха на очите си.

Сякаш пациентът им изобщо бе лишен от чувства. Но както често се случваше при операции на мъжете, кървенето бе обилно и накрая цялото му лице бе обагрено в тъмночервено. Болките, които трябваше да изтърпи заради преоформянето на носа, продължило час и половина, бяха най-мъчителните, особено докато се отстраняваха едри късове от костта и хрущялите, при това дори без местна упойка.

Когато приключи ринопластиката, д-р Левин му каза да не става от операционната маса, но той не се подчини.

Вратът му бе скован и го болеше, лицето му бе покрито с „Бетадин“.

— Не е зле — дрезгаво промърмори той. — Очаквах да е по-лошо.

— Само не си издухвайте носа, поне в продължение на една седмица — настоя лекарката, опитвайки се да запази професионалното си достойнство и донякъде да овладее ситуацията.

Вълка бръкна в джоба на панталоните си и измъкна носната си кърпа. Но веднага след това я върна обратно.

— Само се шегувам — рече той, но след няколко секунди заговори по-сериозно: — Имате ли чувство за хумор, докторке?

— Не бива също и да шофирате — продължи тя. — Това не ви позволявам в никакъв случай. И то не само заради вас, но и заради живота и здравето на другите хора по улиците и шосетата.

— Не, разбира се, не бих си и помислил да застраша живота на другите около мен. Затова просто ще оставя колата си насред улицата, за да я приберат служителите по паркирането. А сега да уредим въпроса с вашето заплащане. Защото вече ми доскуча да говорим.

Докато отиваше да си вземе куфарчето, руснакът леко се олюля и за пръв път се погледна в огледалото. Видя невероятно насиненото си и подуто лице или поне това, което се виждаше под превръзките.

— Добра работа сте свършили — изрече той и се засмя.

Отвори куфарчето си и измъкна пистолет „Берета“ със заглушител. Застреля смаяната сестра в лицето, два пъти, а после се обърна към д-р Девин, която толкова го бе измъчила допреди малко.

— Има ли още нещо, което мога или не мога да върша? — запита той със зловещ тон, непредвещаващ нищо добро. — Някои последни съвети?

— Не ме убивайте! Заради децата ми… — започна да го моли лекарката. — Знаете, че имам деца.

— Ще им е много по-добре без вас. Или поне така мисля аз, кучко. Обзалагам се, че ще се съгласят с мен.

Застреля я в сърцето. Милостиво убийство, каза си той, особено след всичките мъчения, на които го бе подложила. Освен това просто не я харесваше, лишена бе от всякакво чувство за хумор.

Накрая Вълка напусна кабинета и се насочи към своя рейндж ровър. Мислеше си само за едно: сега никой не знаеше как изглежда. Нито един човек в целия свят.

Тази мисъл го накара да се засмее почти неконтролируемо. Това бе неговата част от пъзела.