Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (105)

105.

Следващата спирка беше магазинът на онзи реномиран търговец на скъпи автомобили в Ница. Чувствах се като във филм на Алфред Хичкок.

Собственикът на „Ривера Моторс“ — притежаващ изключителните права на концесия за продажбите на марки, като „Ягуар“, „Остин Мартин“ и „Лотос“ — очевидно също бе любител на драматичните ефекти или поне по отношение на дизайна. В съзвучие с това в шоурума се извиваше дълга редица блестящи черни коли. Те се виждаха отлично и откъм улицата, през високите прозорци. Огледално лъснатите черни автомобили контрастираха изумително с идеално почистения бял под.

— Е, какво ще кажеш? — попита ме Санди, докато излизахме от наетото под наем скромно пежо, което, засрамени, побързахме да паркираме по-настрани от алеята, водеща към шоурума.

— Мисля, че отдавна ми е време да си избера нова кола — отвърнах й аз. — Освен това знам, че Вълка е луд на тема лъскави свръхскоростни и супермодерни спортни модели.

Влязохме вътре и се спряхме пред гишето на рецепционистката — елегантна персона, с чудесен тен, с изрусена, грижливо вчесана конска опашка. Тя набързо ни огледа с преценяващ поглед. Мъж и жена, и двамата над метър и осемдесет, със зъби като от слонова кост. Кои бяха тези хора?

— Искаме да се срещнем с господин… — заговори я Санди на френски.

— Имате ли уговорена среща с мосю, мадам?

— Всъщност имаме. С колегата представляваме Интерпол и ФБР съответно. Предполагам, че мосю Гарние ни очаква. Тук сме по важен делови въпрос.

Докато изчаквахме появата на собственика, продължих да оглеждам мястото. Изумително скъпите и също толкова луксозни автомобили бяха подредени безупречно по шаблона, наричан от специалистите в бранша „рибена кост“. Между тях имаше само саксии с декоративни растения. В съседното сервизно ателие механици, до един навлекли работни комбинезони с емблемата на автомобилите „Ягуар“ по тях, се трудеха усърдно, макар че инструментариумът им не успя да ме впечатли.

След три минутно изчакване се появи менажерът на шоурума, облечен в модерен, дискретно елегантен сив костюм. Цената му обаче не беше толкова дискретна — отдалеч си личеше, че е скъп.

— Дошли сте при нас, защото се интересувате от онези два остин мартин, както от онзи ягуар и един лотос? — попита той.

— Нещо от този род, мосю — кимна му Санди. — Не може ли да ни приемете в офиса си? Не бихме искали да навредим на бизнеса ви, като говорим тук, в шоурума.

Менажерът се усмихна.

— О, мадам, повярвайте ми, нашият бизнес е брониран.

— Е, нека сами се убедим в това — намесих се аз на френски. — Или може би ще е най-добре да го кажа по следния начин: да се опитаме да го запазим такъв. Става дума за разследване на убийство.