Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (30)

30.

„Наистина е впечатляващо!“, помисли си капитан Ники Уилямс. И не само пистата на летището, избрана за място на срещата. Целият план бе блестящ. Безумно дързък.

Регионалното летище Манасас във Вирджиния се оказа малко, не се отличаваше с нещо особено. Беше се разпростряло върху площ от осемстотин акра, с две успоредни писти. Имаше само едно здание край тях — главната сграда на терминала, както и контролна кула за диспечерите от Федералната администрация по авиация. Но затова пък за целите на мисията мястото беше направо идеално.

Някой наистина е обмислил всичко до най-малката подробност. Ще се получи!, помисли си тя.

Две минути след като пристигна на летището, капитан Уилямс забеляза как нейният хеликоптер се приземи на едната от двете писти. Тутакси й хрумнаха два въпроса: откъде, по дяволите, тези хора се бяха добрали до хеликоптер от модела MD-530? Той беше най-подходящият за задачата, която й бяха поставили.

Да, определено щеше да се получи. Може би в крайна сметка нямаше и да бъде чак толкова трудно.

Ники Уилямс забърза към хеликоптера, понесла в платнената торба своя верен „Уинчестър Магнум“. Пилотът беше донесъл в кабината си другите неща за нейната задача, без които тя не можеше да се справи. Очевидно той бе мъжът, избран за последния етап от плана.

— Зареден съм догоре с гориво. Ще потеглим на североизток, над шосе номер 28. А после за около половин минута ще кацнем в Рок Крийк Парк — обясни й той.

— Рок Крийк Парк ли? Нещо не разбирам! — учуди се капитан Уилямс. — Защо ще кацаме пак, след като веднъж сме излетели?

— Спирането в този парк е само за да заемеш позицията на платформата, която ти е определена за изстрела. Това устройва ли те?

— Идеално — кимна Уилямс. — Сега разбрах.

Планът беше дързък, но съвсем логичен. Както и всичко останало в тази мисия. Дори бяха следили прогнозата за времето, за да изберат ден с по-слаб вятър. Хеликоптерът MD-530 беше бърз и високоманеврен. Освен това и доста стабилен във въздуха, което, естествено, бе от изключително значение за резултата от стрелбата. Докато беше в армията, тя бе стреляла хиляди пъти от подобни хеликоптери при най-различни атмосферни условия. Именно солидната практика й бе помогнала да се превърне в безпогрешен снайперист.

— Готова ли си? — извика пилотът, извръщайки се назад към нея, след като тя се качи на борда. — Трябва да стигнем във Вашингтон и да се измъкнем оттам за по-малко от девет минути.

Ники Уилямс вдигна палец за потвърждение и перките на MD-530 се завъртяха с нарастващо ускорение. Поеха на североизток и не след дълго прелетяха над река Потомак. Напредваха обаче на съвсем малка височина — не повече от дванадесет метра, на места дори и десет, със скорост около осемдесет възела. За по-малко от тридесет секунди хеликоптерът MD-530 стигна до Рок Крийк Парк.

Капитан Уилямс зае позиция на дясната платформа, под пилота, но малко по-назад от него. После му махна с ръка да започне издигането.

И докато хеликоптерът отново се издигаше във въздуха, за да се насочи към мишената, тя не можа да се сдържи и си каза: Не само не е хитро замислено, а направо е идеално. Всичко ще приключи за по-малко от девет минути. Той въобще няма да разбере какво е станало.