Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (62)

62.

Хенри Сеймур живееше не много далеч от убежището на Невестулката — на Едуард Роуд, в квартала между Марбъл Арч^[1] и гара Падингтън, наричан понякога Малкия Ливан. Тази сутрин полковник Шейфър се появи в апартамента на този бивш член на специалните въздушнодесантни части. По пътя дотук той остана удавен от промените в Лондон. Вече не можеше да проумее накъде отива този град, неговият град, както и цялата проклета страна. Навред се виждаха само отблъскващи сцени.

Улиците бяха изпълнени с кафенета, ресторанти и бакалии, чиито притежатели до един бяха емигранти от Близкия изток. Невероятна смесица от аромати от кухните на толкова много народности тегнеше във въздуха тази сутрин — супа от леща, табулех^[2], б’стея^[3]. Пред един склад за хартия двама възрастни мъже пушеха наргилета. Мамка му! Какво, по дяволите, е станало с моята страна?, питаше се вбесен Шейфър.

Апартаментът на Хенри Сеймур се намираше над един магазин за мъжко облекло. Невестулката уверено се изкачи до третия етаж. Позвъни само веднъж и Сеймур веднага му отвори вратата.

Още щом го зърна на прага, Шейфър се разтревожи — мъжът срещу него бе изгубил петнадесет или може би дори двадесет килограма от последната им среща, от която бяха изминали само няколко месеца. На всичкото отгоре от косата му, която някога, преди години, бе черна и къдрава, сега бе останал само един жалък сиво-бял мъх.

За Шейфър се оказа доста трудно да повярва, че мъжът пред него е някогашният му боен другар, един от най-добрите експерти по разрушаването на всякакви сгради и съоръжения от всичките в бранша, с които си бе имал работа през годините. Двамата се бяха сражавали рамо до рамо в операцията „Пустинна буря“, а после се записаха като наемници в Сиера Леоне. В „Пустинната буря“ Джефри Шейфър и Хенри Сеймур бяха причислени към Двадесет и втори диверсионен отряд от специалните въздушнодесантни части. Основната цел на това елитно подразделение бе да прониква отвъд противниковите отбранителни линии, за да всява хаос, ужас и паника в тила на врага. Никой не можеше тогава да се сравнява с двойката Джефри Шейфър и Хенри Сеймур.

Бедният Хенри сега не изглеждаше много способен да причини кой знае каква паника, но все пак първото впечатление можеше да се окаже подвеждащо. Или поне така се надяваше Невестулката.

— Готов ли си за акция, стари друже? За една наистина мащабна мисия? — попита го Шейфър.

Хенри Сеймур се усмихна, разкривайки пред госта си липсата на два предни зъба:

— Предполагам, че се касае за нещо самоубийствено.

— Всъщност, ако се позамисли човек — кимна Невестулката, — може да се окаже, че идеята никак не е лоша.

Той седна на стола откъм отсрещната страна на масата и обясни на стария ветеран каква ще е неговата роля в замисъла. Хенри Сеймур веднага одобри горещо дръзкия план.

— Винаги съм искал да вдигна цял Лондон във въздуха — заяви той. — При това тъкмо аз съм човекът за тази работа.

— Никога не съм се съмнявал в теб — кимна Невестулката.