Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (47)

47.

Бяхме предупредени да не правим това, но как можехме да се подчиним? Нещо повече: кой би могъл да очаква от нас да се примирим със заплахите, когато животът на толкова хора е изложен на смъртоносна опасност? Възможно бе и да заявим, че тази акция е планирана само като нападение срещу Ал Кайда и няма нищо общо с Вълка. По дяволите, а може би наистина нямаше…

Апартаментът, в който се укриваха терористите и където още можеше да се намира Джефри Шейфър, се оказа лесен за следене на видеоекраните. За наш късмет фасадата на сградата от червени тухли имаше само един вход. Задните изходи под противопожарните стълби водеха до една тясна алея, където вече бяхме монтирали безжичните камери за денонощно наблюдение и предаване на сигналите по радиочестоти в реално време. От едната страна сградата граничеше със стената на съседната печатница, а от другата — с неголемия квартален паркинг.

Дали Невестулката все още беше вътре?

Ударните групи от Отряда за спасяване на заложници, съвместно с основната наша сила — специалния отряд SWAT от нюйоркската полиция — много бързо успяха да проникнат на най-горния етаж на фабриката за опаковане на месни изделия, принадлежаща на Три Бе Ка Къмпани. Тя пък се намираше само на няколко пресечки от тунела „Долънд“. Събрахме се там, за да доуточним последните подробности по нападението, докато изчаквахме заповедта да нахлуем вътре. Макар че не бе изключено тази заповед въобще да не бъде получена.

Отрядът за спасяване на заложници напираше по-скоро да започнем акцията, защото отдавна бе вдигнат по тревога. Ако аз лично трябваше да ръководя цялата операция, не зная как бих могъл да им изляза на глава. Бяхме попаднали на терористична група, която отдавна е била следена и не бе изключено Шейфър да е с тях. Но ни предупредиха за последствията — това би могло да бъде някаква постановка, нещо като тест за всички нас.

Малко преди полунощ плъзна слух, че разузнаването на Отряда за спасяване на заложници се е натъкнало на нещо друго. Към един през нощта ме повикаха в тясната стая на счетоводителя на фабриката, временно използвана от нас като полеви щаб. Запътих се натам, обзет от предчувствието, че само след няколко минути ще бъде взето решението дали да атакуваме, или да се оттеглим.

За командир на акцията бе определен Майкъл Ейнзли от нюйоркското ФБР. Този висок, но слаб като тръстика мъж притежаваше забележителен практически опит, ала аз все пак останах с впечатлението, че той би се чувствал много по-добре на някой тенис корт, вместо в разгара на една толкова опасна акция.

— Сега ще ви запозная с последните данни от нашето наблюдение — съобщи Ейнзли на групата командири. — Един от снайперистите към Отряда за спасяване на заложници успял да заснеме няколко кадъра, а после ние добавихме нови снимки. Смятаме, че новините наистина са много добри. Погледнете сами.

Заснетите кадри, записани в лаптопа на Ейнзли, съдържаха няколко поредици от панорамни снимки, направени с широкоъгълен обектив, както и в близък план, на които се виждаха половината прозорци откъм източната страна на сградата.

— Отначало се обезпокоихме, защото тези прозорци не бяха затъмнени — изтъкна Ейнзли. — Все пак се предполага, че тези лайнари са много умни и внимателни. Независимо от всичките трудности обаче успяхме да идентифицираме петимата мъже и двете жени, които и сега се намират в сградата. Много ми е неприятно да го кажа, но полковник Джефри Шейфър не бе засечен на нито един кадър. Поне засега нямаме никакви доказателства, че е напуснал сградата, записан е само как влиза вътре. За целта използваме инфрачервени камери.

Докато го слушах, си припомних, че вашингтонската полиция все още не можеше да си позволи да купи тези ужасно скъпи камери, но аз ги видях в действие скоро след постъпването ми на работа в Бюрото. Те реагират на температурните колебания, най-вече на горещите точки или зони, и това ни позволява в буквалния смисъл на думата да виждаме през стените.

След това Майкъл Ейнзли обърна специално внимание на един кадър в близък план, който в момента бе на екрана на неговия лаптоп.

— Ето тук може да се види нещо доста интересно — каза той и побърза да стопира кадъра, показващ двама мъже, седнали край една малка маса в кухнята на апартамента.

— Този отляво е Карим ал Лиляс. Той е регистриран като номер четиринадесет в списъка на най-издирваните лица, съставен от Агенцията за националната сигурност. Няма съмнение, че работи за Ал Кайда. Подозираме го, че е бил замесен в бомбените атентати през деветдесет и осма година, когато бяха атакувани нашите посолства в Дар ес Салам и в Найроби. Обаче не знаем кога е пристигнал в Щатите, нито защо е дошъл. Единственото сигурно, и то дяволски сигурно, е това, че в момента е тук, в тази сграда. Мъжът до Ал Лиляс е Ахмед ел Масри. Той е още по-важен, защото е доста по-нагоре в списъка — номер осем! Затова е упорито издирван от нашите хора. Той също е инженер. Но нито едно от тези копелета не може да се види на по-ранните наши видеозаписи от наблюдението на този обект. Изглежда, двамата наскоро са се промъкнали в града. Но каква е била причината за това? И в какви подмолни заговори са били въвлечени? Ако действахме в по-нормална обстановка, отдавна щяхме да сме проникнали в тази сграда и сега можехме да се разположим в същата тази кухня, която виждате на екрана. И да си сервираме чай, за да се настроим за дълъг и приятен разговор. Същите тези кадри вече са изпратени за анализ в централата на ФБР в Ню Йорк, както и във Вашингтон. Така че скоро ще получим от там заповед за щурмуване на сградата или пък — за отмяна на акцията. — Майкъл Ейнзли млъкна, отново огледа помещението и накрая ни удостои с една изкривена усмивка: — Но за да спазим протокола, препоръчвам ви сега наистина да проникнем вътре, за да си сварим по чаша чай и след това наистина да си побъбрим.

В малката стая гръмнаха аплодисменти. За един кратък миг всичко приличаше на развлечение.