Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (38)

38.

Но не всички бързаха към леглата си тази вечер. В някои квартали нощният живот едва започваше.

Невестулката никога не бе съумявал да обуздава своите така наречени първични желания. Това понякога дори го плашеше, защото очевидно го правеше слаб и уязвим, но същевременно го импулсираше. Пред лицето на опасността адреналинът му рязко се покачваше. Дори повече от всичко друго му помагаше да се чувства по-жизнен. Когато излизаше на лов за хора, той забравяше за останалото и напълно губеше самоконтрол.

Шейфър познаваше отлично Вашингтон от предишната си служба в британското посолство. Способен бе да се ориентира не само в центъра и в изисканите квартали, но дори и в мизерните предградия, тъй като именно там издирваше жертвите си.

И така, тази нощ Невестулката бе излязъл на лов. Отново се чувстваше енергичен и щастлив. Животът му пак бе придобил смисъл. Сега караше черен „Форд Меркюри“. Зави откъм южната страна на Капитолия. По улиците се скитаха само няколко проститутки, понеже наскоро бе започнало да ръми и захладня. Една от тях успя да привлече вниманието му.

На няколко пъти обиколи квартала, като при всеки кръг я оглеждаше жадно, с неприкрита похот. Накрая намали ход тъкмо когато отново стигна до нея. Дребното чернокожо момиче демонстрираше своите прелести недалеч от входа на един моден нощен клуб. Беше облечено само със сребристо бюстие, къса поличка и обувки с дебели подметки.

А най-хубавото в цялата работа бе, че изпълняваше заповедите на Вълка: тази нощ трябваше да излезе на лов из Вашингтон. С други думи просто си вършеше работата.

Младото чернокожо момиче се изпъчи предизвикателно, когато той се наведе над предната седалка на колата, за да поговори с нея през спуснатия преден десен прозорец. Тя навярно си мислеше, че младите й щръкнали от хлада зърна контролираха ситуацията. Срещата отсега се очертава да е доста интересна, каза си той. Тази нощ Шейфър бе с перука, а освен това, като допълнителна предпазна мярка, бе оцветил лицето и ръцете си в черно. В съзнанието му прозвуча припевът на един стар рок: „Името на песента е точно това, което най-ми допада“.

— Истински ли са? — попита той, когато момичето се приведе още повече към него.

— Ами такива бяха поне последния път, когато ги проверих. А може би ще поискаш сам да се увериш? Искаш ли да ги пробваш? Може да се уреди един частен сеанс, само за теб, скъпи.

Шейфър се усмихна, развеселен, но продължи да следва правилата на уличната игра. Дори момичето да бе забелязало, че е намазал лицето си с черна боя, не го показа. Нищо не ни притеснява, нали? Е, ще видим дали е точно така, помисли си той. После я покани:

— Скачай вътре, ще се радвам да ги проверя. Но не само тях, а от гърдите до петите, както му е редът.

— Ще ти струва стотачка — обяви тарифата си тя и внезапно се отдръпна от колата. — Това устройва ли те?

Шейфър не скъпеше усмивките.

— Ако са истински, стотачка е добра цена за тях. Никакъв проблем няма да има.

Момичето отвори вратата и се намърда до него на седалката. Тогава той усети, че бе прекалила с парфюма.

— Ще ги провериш собственоръчно, скъпи. Малки са, но пък са толкова готини! Целите са твои.

Шейфър отново се засмя.

— Знаеш ли, много ми харесваш. Но запомни какво каза. Защото държа да си получа обещаното. Целите са мои.