Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (95)

95.

През следващите три и половина часа Джо Кахил продължаваше да говори завалено и да се държи като някой, който бе изпил пет-шест чаши концентрат. И бе готов за още.

— Знам какво се опитват да сторят с мен тези тук! — процеди чичо Джо и размаха пръст към нас тримата, които бяхме в стаята.

— А пък ние знаем какво правиш и какво си направил — обади се Лари Ледоув, колегата от ЦРУ.

— Нищо не съм сторил. Невинен съм до доказване на противното. Освен това, щом знаете толкова много, защо ме питате?

— Джо, къде е Вълка? В коя страна? Подскажи ни нещо! — настоявах аз.

— Не знам — отвърна Кахил, после се засмя, сякаш бе казал нещо много забавно. — Всичките тези години… а аз не знам. Не знам.

— Но си се срещал с него? — продължих да упорствам аз.

— Никога не съм го виждал. Нито веднъж, дори и в началото. Той е много умен, много хитър. Може би е малко параноичен тип, че нищо не пропуска. Вероятно онези от Интерпол са го видели, докато са го измъквали от Русия. Том Уиър? Или англичаните. Работи за тях малко преди да започне сътрудничество с нас. Ние обаче вече бяхме направили съответните проверки в Лондон и оттам ни заявиха, че не разполагат с някакви по-съществени данни около неговото дезертиране от Русия. Липсваха сведения и за грешката, допусната в Париж.

— Колко време работи с него? — попитах Кахил.

Той вдигна очи към тавана, сякаш очакваше там да види изписан отговора на въпроса ми.

— Имаш предвид за него, нали?

— Да. Колко дълго?

— Доста, отрано съм в играта. Господи, колко време измина оттогава! — Джо Кахил отново започна да се смее.

— Той ти е заповядал да убиеш Томас Уиър — продължих аз. — Вече ни го призна. — Всъщност не беше.

— Добре — кимна чичо Джо. — Стореното, сторено. Каквото кажеш.

— Защо е искал да бъде убит Томас Уиър? — не спирах аз. — Защо именно Уиър? Какво се е случило между тях двамата?

— Не се действа така. Всеки от нас си гледаше само своята работа. Никой никога не е бил наясно с цялостния план. Но наистина имаше нещо между него и Уиър — лоша кръв. Както и да е, той никога не се е свързвал с мен. Само с моя партньор. Винаги търсеше Хенкок. Той е този, който измъкна Вълка от Русия. Корки действаше заедно с германците и англичаните. Вече ви го казах, нали? — попита Кахил, а после ни намигна. — Вашата стока си я бива. Серум на истината, а? По-добре си пийнете гроздов сок, момчета. — Извърна лице към Джей О’Конъл: — Също и ти, доктор Менгеле^[1]. Пийте повече гроздов сок и ще узнаете истината!