Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (13)

13.

Нима бе избухнала война? И ако наистина бе така, то тогава кой беше врагът?

Всичко наоколо тънеше в непрогледен мрак, беше плашещо и дезориентиращо. А на това отгоре в пустинята сега беше адски студено. Никаква луна не огряваше небосвода. Дали и това не бе част от плана? Какво щеше да се случи? Къде, на кого, защо?…

Опитвах да събера мислите си и да си начертая поне груб, ориентировъчен план за действие, от който да се ръководя донякъде през следващите няколко часа. Трудна, може би дори невъзможна задача. Ние търсехме неголям конвой от армейски камиони и джипове, които като че ли бяха пропаднали вдън земя. Или по-точно казано — бяха погълнати от пустинята. Но освен това на всяка цена трябваше да намерим един червен форд „Бронко“, с регистрационен номер 322JBP, издаден в щата Невада.

И така, издирвахме Джефри Шейфър. Ала защо Невестулката бе дошъл тук?

Докато чакахме някакъв пробив — съобщение или предупреждение, аз се поразходих из това, което доскоро е било Сънрайс Вали. Там, където е бил епицентърът на взрива, сградите и автомобилите на практика се бяха изпарили. И сега във въздуха наоколо се носеха дребни отломки, напомнящи за смърт и опустошение, заедно с искри и пепел. Нощното небе бе затъмнено от черните плътни облаци дим, а аз още не вярвах, че цялото това опустошение може да се окаже дело само на един човек, както и че единствено човекът е способен на подобно злодеяние.

Докато се лутах из руините, разменях по някоя дума с агентите и техническите специалисти, привлечени към разследването. Постепенно започнах да систематизирам първите си впечатления от сцената на престъплението:

— Навред са разпръснати останки от караваните, които са били събрани в тукашния къмпинг;

— Свидетелите споменават за метален контейнер, спуснат от малък витлов самолет;

— По всяка вероятност тъкмо е щял да се стовари върху една каравана, когато най-ненадейно експлодирал над Сънрайс Вали;

— Отначало експлозията изглеждала като „бял, но мътен облак“, а после този облак се възпламенил;

— Страхотно силните въздушни течения, породени от мощната експлозия, както и образувалите се вихри, само за няколко минути буквално издухали всичко наоколо.

Обаче досега бяхме открили един-единствен труп сред руините. Всички ние не преставахме да си блъскаме главите върху тази загадка: защо само едно тяло бе намерено тук, защо останалите хора са били пощадени? И кому е било нужно да се взривява този мирен и невзрачен къмпинг от овехтели каравани и автомобили?

Всичко това просто нямаше смисъл. Нищо нямаше обяснение, особено присъствието на Джефри Шейфър.

Един от местните агенти на ФБР — Джини Мориарти — ме повика по име и аз се обърнах. Махаше ми възбудено с ръка да се приближа към нея. Сега пък какво?

Върнах се към мястото, където тя стоеше, заобиколена от група местни агенти. Всичките изглеждаха доста напрегнати от нещо, което явно току-що бяха узнали.

— Намерихме онзи червен форд „Бронко“ — каза ми Джини. — Няма никаква следа от армейските камиони, но затова пък открихме форда в близкото градче Уелс.

— Че какво толкова има в Уелс? — попитах аз.

— Летище.