Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (102)

102.

Кох и Руни — ръководителите на операцията, най-после ни заповядаха да се приготвим за нападението. В уречения час заехме позиции около къщата на Корки Ханкок. Навсякъде можеха да се видят мъже с надписа ФБР по ризите и якетата. Това необичайно струпване на хора в тази иначе тъй безлюдна местност вероятно е подплашило няколко елени и зайци, макар че нямаше нито един изстрел.

Ханкок беше в леглото, с любовницата си. Той бе шестдесет и четири годишен, а тя — само на двадесет и четири. Разпиляла черната си коса по възглавницата, Карел спеше по гръб, чисто гола, но с много пръстени по ръцете. Корки поне бе проявил благоприличие и си бе навлякъл един потник с емблемата на Юта Джаз. Спеше свит на кълбо.

Веднага щом го стреснахме, той ни се разкрещя, но виковете му прозвучаха по-скоро иронично и дори забавно за нас:

— Какво, по дяволите, е това свинство? Пръждосвайте се от проклетата ми къща!

Обаче бе забравил да се прави на изненадан или просто не беше добър актьор. Както и да е, останах с впечатлението, че е знаел за посещението ни. Но откъде? Дали не бе забелязал някой от нашите да се навърта наоколо през последните дни? Или е бил предупреден от свой човек, служител във ФБР или в ЦРУ? Знаеше ли Вълка, че слухтим по следите на Ханкок?

През първите два часа от разпита се опитахме да изтръгнем показания от Корки Ханкок с помощта на чудодейния серум на д-р Джей О’Конъл, изпробван от него върху Джо Кахил. Обаче серумът не сработи така добре с Корки. Под неговото въздействие Ханкок се поразвесели и дори изпадна в доста приповдигнато настроение, но накрая просто се отпусна на облегалката на стола, млъкна и с това всичко приключи. Не ни разказа много, дори не потвърди това, което вече бяхме изтръгнали от Кахил.

Междувременно извън спалнята с пълна пара продължаваше трескавото претърсване на къщата, плевника и шестдесетте акра, на които се простираше ранчото на Корки Ханкок. Агентите се натъкнаха на спортния му остин мартин, а всички знаехме, че Вълка обожаваше бързите автомобили. Но нищо друго не привлече вниманието ни през трите пълни работни дни, през които стотината агенти не оставиха непроверен дори един квадратен сантиметър от ранчото. През това време половин дузина компютърни експерти — включително наети опитни специалисти от Интел и Ай Би Ем — се опитваха да пробият защитата на двата компютъра на Ханкок. Накрая стигнаха до извода, че той е наел и от тях по-добри външни експерти, за да защитят всичко, което бе записал в двата компютъра.

Не ни оставаше нищо друго, освен отново да се въоръжим с търпение. Изчетох всички списания и вестници в къщата на Ханкок, включително и няколко доста стари броеве, дори и местното железопътно разписание „Айдахо Маунтън Експрес“. Излизах на дълги разходки, опитвайки се да си представя в каква посока ще поеме моят личен живот занапред и дали всичко това би имало някакъв смисъл. Не постигнах кой знае какво, но поне чистият планински въздух бе полезен за белите ми дробове.

Когато най-после се стигна до пробив в защитата на компютрите на Корки Ханкок, не открихме нещо съществено. Нямаше никаква пряка връзка с Вълка или с когото и да било от останалите заподозрени.

Но на следващия ден един млад хакер, нает за сътрудник в нашия офис в Остин, щата Тексас, успя да напипа един вторичен файл, прикрит в друг, солидно кодиран. В него се съдържаха сведения за редовните банкови трансакции, извършвани в полза на Корки Ханкок от една банка в Цюрих. Всъщност не една, а две швейцарски банки.

И тогава вече не подозирахме, а знаехме, че Ханкок притежава много пари в тези тайни сметки. Повече от шест милиона долара. Или поне приблизително толкова. А това беше най-добрата новина от дълго време насам.

Така че трябваше да посетим Цюрих — поне за ден-два. Не очаквах да открия Вълка там, но човек никога не знае… А и освен това досега никога не бях ходил в Швейцария. Джени ме помоли, ако може, да й донеса цял куфар с шоколад и аз й обещах. Цял куфар, пълен догоре с най-хубавия швейцарски шоколад, скъпа. Поне това мога да сторя за теб, след като липсвах през повечето от деветата година на твоя живот.