Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (101)

101.

На следващата сутрин поех обратно към Айдахо Рокис. С Джамила отидохме заедно с такси до летището, след което се качихме на различни самолети, за различни посоки.

— Голяма грешка правиш, глупав ход! — упрекна ме тя на раздяла. — Трябваше сега да отлетиш с мен за Сан Франциско. Явно се нуждаеш от повече Ар енд Ар^[1].

Знаех го, но нямаше начин да стане.

Корки Ханкок бе най-важната следа, до която засега се бяхме добрали, а наблюдението се затягаше все повече и повече. Ханкок вече не можеше да се премести, където и да било в границите на целия щат Айдахо, без да бъде следен визуално или подслушван. Около къщата му бе организирано плътно наблюдение, както и в цялата околност и в онази голяма празна плевня. Четири мобилни екипа денонощно бдяха над него, като в резерв се държаха още четири въздушнопреносими групи, готови — ако се наложи — незабавно да се включат в акцията. Шефовете ни бяха добавили и въздушно наблюдение над къщата му.

Веднага след връщането ми в Айдахо ме отведоха на срещата с повече от две дузини агенти, за да се уточнят подробностите по следенето. Тя се проведе в един малък киносалон в Сън Вали. Вечер там прожектираха „Двадесет и един грама“ с Шон Пен и Наоми Уотс, но през деня салонът пустееше.

Пред нас се появи главен агент Уилям Кох. Висок, слаб, дори мършав, с ленена риза, джинси и протрити черни каубойски ботуши. Още от самото начало ни даде да разберем, че на никого няма да отстъпи ръководството на операцията, макар че към същото се стремеше и неговата партньорка от ЦРУ Бриджит Руни — самоуверена, тъмнокоса жена с остър като бръснач ум.

— Ще бъда съвсем кратък. Или Ханкок знае, че вече сме тук и го дебнем, или е невероятно предпазлив по рождение — започна Кох. — Откакто се появихме, не е разговарял с никого. Е, на няколко пъти се свърза с интернет, за да си купи нова въдица, надникна в някакви порносайтове и веднъж се позаинтересува от резултатите от бейзболните мачове. Има приятелка, която се казва Корал Лий. Тя живее в близкото село Кетчъм. Момиче от азиатски произход, но има американско гражданство. За тази Корал определено може да се каже, че изглежда добре, докато за самия Корки Ханкок това съвсем не е така. Предположихме, че е похарчил доста пари по нея, и наистина се оказа вярно. Само за тази година разходите му достигат почти двеста хиляди долара! Пътувания, бижута… Купил й е един от онези модерни спортни автомобили лексус, по които днешните момичета припадат. — Кох млъкна и огледа слушателите си. — Засега това е положението. Знаем, че Ханкок е свързан с Вълка и че е получил много пари за услугите си. Така че след хиляда и двеста часа наблюдение смятаме да надникнем вътре в къщата му, за да поогледаме какво може да се открие там. Уморихме се да чакаме — ядно въздъхна агент Кох.

Част от присъстващите в помещението се усмихнаха, макар не всички да свързаха заключението на Кох с песента на Кинкс. Някой ме потупа по рамото, като че ли аз имах нещо общо с това решение, което по принцип би трябвало да ни бъде спуснато от централата във Вашингтон.

— Не съм аз. — Обърнах се и свих рамене пред агента зад мен, който ме поздравяваше. — Тук съм само един прост редник и нищо повече.

Екипът, който бе определен за нахълтването в къщата на Ханкок, бе съставен предимно от хора от ФБР, но се включиха и няколко агенти от ЦРУ, начело с Бриджит Руни. Макар ЦРУ да присъстваше тук, в Айдахо, главно в името на наскоро изградените по-топли отношения между двете агенции, все пак управлението наистина бе заинтересовано от изхода на операцията, тъй като Ханкок бе пряко замесен в убийството на Томас Уиър, един от техните най-видни ръководители. Но се съмнявах дали някой искаше по-силно от мен да залови Корки Ханкок! Исках да се добера до Вълка. Не знаех как, но по някакъв начин все щях да го пипна. Поне имах нужда да вярвам в това.