Джеймс Патерсън
Котка и мишка (98)

98.

През първия си работен ден във Вашингтон реших отново да посетя къщата на Крос на Пета улица. Исках още веднъж да погледна бележките му за Гари Сонежи. Някъде дълбоко у мен се бе загнездило чувството, че Алекс Крос е познал нападателя си, срещал го е преди нападението.

На път за там, внимателно провирайки колата си през натовареното движение в града, аз отново прехвърлих през ума си събраните физически улики. Първата и най-важна улика бе, че в спалнята е действано в строго определен ред. Имаше съвсем малко или направо никакви следи от хаос, че в нея е вилнял побеснял човек. Всичко сочеше, че нападателят е бил под влияние на така наречената студена ярост.

Друг важен фактор бяха уликите за „овъркил“^[1] в спалнята. Крос е бил удрян много пъти, преди да го пронижат с два куршума. Това като че ли влизаше в противоречие със строго определения ред, по който нападателят е действал, но аз не мислех така: този, който се е промъкнал в къщата, е изпитвал дълбока омраза към Крос.

Влязъл веднъж в къщата, нападателят би действал така, както би го направил Сонежи. Например скрил се е в мазето. След това почти е изкопирал нападението, което Сонежи е извършил преди време в същата къща. Не са намерени никакви оръжия, значи нападателят е действал с бистър ум. От стаята на Крос не са вземани никакви предмети за спомен.

Оставил е детективската значка на Крос. Искал е да я намерим. И какво ми казваше това: че убиецът е горд с това, което е направил?

Накрая се върнах към единствената и най-важна улика от всички. Това ми бе направило впечатление още като дойдох тук за първи път да събирам данни.

Нападателят бе оставил Алекс Крос и семейството му живи. Дори Крос да умреше сега, онзи си бе тръгнал от къщата, знаейки много добре, че детективът още диша.

Защо е постъпил така? Можел е да убие Крос. Или пък планът му е бил точно такъв — да остави Крос жив. Ако е така, защо?

Разбуля ли тази мистерия, намеря ли отговор на този въпрос — случаят е решен.