Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat and Mouse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Котка и мишка

Преводач: Огнян Алтънчев

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-679-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4554

История

  1. — Добавяне

84.

— Наистина ли мислиш, че ще открием това копеле? Мислиш ли, че е толкова прост?

Джон Сампсън задаваше въпросите си от упор, предизвиквайки ме. Бе облечен целият в черно, с тъмни очила „Рей Бан“ на носа. Изглеждаше така, сякаш вече оплаква някого. Двамата с него се намирахме на борда на един хеликоптер на ФБР и в момента летяхме от Вашингтон за Принстън, Ню Джърси. Известно време щяхме да работим заедно.

— Мислиш, че Гари Сонежи е направил това по някакъв начин? Да не е Худини? И да не би да си мислиш, че е жив? — не спираше Сампсън. — Кажи ми, по дяволите, какво мислиш!

— Още не знам — въздъхнах аз. — Още събирам данни. Това е единственият начин, по който работя. Но не мисля, че Сонежи го е направил. Преди това той винаги е работил сам. Винаги.

Знаех, че Гари Сонежи е израсъл в Ню Джърси и след това е станал един от най-жестоките убийци на всички времена. И не изглеждаше така, сякаш дивашките му изпълнения са приключили. Сонежи бе част от тази мистерия в момента.

Бележките на Алекс Крос за Сонежи бяха много подробни. Навсякъде в тях намирах полезни и интересни виждания, но още не бях минал и една трета от тях. Вече бях разбрал, че Крос е полицейски детектив с остър ум, но от тези бележки ми стана ясно, че в психологията е дори още по-добър. Хипотезите и догадките му бяха не само умни и находчиви — те много често бяха правилни. Има голяма разлика в това, а много хора не успяват да я доловят, особено хора, заемащи сравнително високи постове.

Вдигнах поглед от четивото си.

— Досега съм имал късмет с доста трудни убийци. С изключение на този, когото наистина искам да хвана — казах аз на Сампсън.

Той кимна, без да сваля поглед от очите ми.

— Тоя господин Смит се е превърнал в нещо като култ, а? Особено в Европа. Лондон, Париж, Франкфурт.

Не бях изненадан, че Сампсън е запознат със случая. Таблоидите го бяха превърнали в герой номер едно. Статиите им наистина бяха завладяващо четиво. Всички наблягаха на виждането, че Смит може да е пришълец. Дори вестници като Ню Йорк Таймс и лондонския Таймс бяха публикували статии, заявявайки, че полицията смята, че Смит е може би извънземно същество, дошло на Земята да изучава хората. Да ги погледне отвътре, както пишеха те.

— Смит се превърна в лошото И Ти. Нещо, за което любителите на „Досиетата X“ да си мислят между два епизода на сериала. Кой знае, Смит може и да е пришълец от космоса или поне от някой паралелен свят. Няма нищо общо с човешката раса, в това поне мога да се закълна. Ходил съм на местопрестъпленията му.

Сампсън кимна.

— Гари Сонежи също нямаше кой знае колко общо с човешката раса — каза той с дълбокия си, странно тих глас. — И той идваше от друга планета. Беше ЧФЖ — чужда форма на живот.

— Не съм сигурен дали се вписва в същия психопортрет като на Смит.

— Защо да не се вписва? — присви очи Сампсън. — Мислиш, че твоят масов убиец е по-печен от нашия?

— Не искам да кажа това. Гари Сонежи беше много умен, НО правеше грешки. А господин Смит досега не е направил нито една.

— И именно затова сега ще успееш да разбулиш тая мистерия? Защото Гари Сонежи прави грешки?

— Не искам да правя предварителни изявления — отвърнах. — Не съм чак толкова прост. Ти също.

— Допуснал ли е Гари Сонежи някаква грешка в къщата на Алекс? — попита той изведнъж, пронизвайки ме с поглед през тъмните очила.

Въздъхнах шумно:

— Мисля, че някой е допуснал.

Хеликоптерът се готвеше за кацане извън очертанията на Принстън. По магистралата долу се точеше тънка нишка коли и хората вдигаха погледи към кацащата машина.

Спокойно можеше да се приеме, че всичко е започнало оттук. Къщата, в която бе отраснал Гари Сонежи, бе на по-малко от десет километра. Това бе първата бърлога на чудовището.

— Сигурен ли си, че Сонежи не е още жив? — попита ме Джон Сампсън още веднъж. — Абсолютно сигурен ли си в това?

— Не — отвърнах аз след кратко мълчание. — Още в нищо не съм сигурен.