Джеймс Патерсън
Котка и мишка (53)

53.

Станал изведнъж нервен и параноичен, аз надникнах в коридорчето към вратата. Бе затворена и заключена. Нямаше никой, нямаше защо да се безпокоя. Двамата с Кристин бяхме в безопасност тук. Тази нощ с никого от нас нямаше да се случи нищо лошо.

Въпреки това, от моментно изпитания страх и съмнения косъмчетата на врата ми настръхнаха. Сонежи имаше навика да ми въздейства по този начин. По дяволите, какво иска от мен тоя?

— Какво има, Алекс? Изведнъж ме заряза. — Кристин ме докосна по бузата, връщайки ме към действителността. Пръстите й ме галеха като перца. — Искам да си с мен, Алекс.

— С теб съм. Просто ми се стори, че чух нещо.

— Знам. Но няма никой. Ти заключи вратата, като влязохме. Всичко е наред. Всичко е наред!

Отново притеглих Кристин към себе си — невероятно топла и сякаш наелектризирана. Придърпах я към леглото и се надвесих над нея, подпирайки се на ръце. Наведох се и отново я зацелувах по лицето, после всяка гръд поотделно — подръпвах зърната с устни, галех ги с език. Целунах я между краката, продължих надолу по бедрата, по тънките глезени, по пръстите. Искам те, Алекс.

Гърбът й се огъна като лък, от устата й се откъсна тих стон, но се усмихваше щастливо. Тялото й се надигаше към мен, после се отпускаше под натиска ми и двамата ритмично се притискахме един към друг. Дишането ни се учести.

— Моля те, сега — прошепна тя, хапейки ме лекичко по рамото. — Моля те, точно сега! Искам те вътре.

В мен сякаш избухна пожар. Чувствах го как обхваща цялото ми тяло. Проникнах в нея за първи път. Плъзнах се бавно, но дълбоко, докрай. Сърцето ми гърмеше като бясно, краката ми омекнаха. Стомахът ми се бе свил на топка и бях толкова твърд, че чак ме болеше.

Бях целият в Кристин. Знам, че отдавна исках да бъда там. Мина ми мисълта, че съм се родил точно за това: да бъда в това легло с тази жена.

С грациозно и непринудено движение тя се озова върху мен и седна в скута ми, гордо изправена. Бавно започнахме да се движим в ритъм. Усещах как телата ни се издигат като че ли в небесата, после стремглаво се спускат надолу, после пак нагоре, пак надолу…

Чух гласа си да пъшка, да стене — да, да, да, да. После си дадох сметка, че не е само моят глас.

После Кристин каза нещо вълшебно:

— Искам само теб.