Джеймс Патерсън
Котка и мишка (112)

112.

От ФБР веднага ми осигуриха хеликоптер, качих се на него от международното летище „Логън“ и поех за Бриел, Ню Джърси. Бях хукнал да гоня оня, що духа, и връщане назад нямаше.

През цялото време на полета бях погълнат от мисли за Пиърс, апартамента му, Изабела Кале, техния апартамент, неговото влечение към биологията и съвременната философия, Ноам Чомски. Не бях мислил, че е възможно, дори не бях го и сънувал, но Пиърс вече затъмняваше и Гари Сонежи, и Саймън Конклин. Презирах всичко, свързано с Пиърс. Това стана, след като видях снимките на Изабела Кале.

Извънземен — чужд?, написах аз в бележника, отворен в скута ми. Той се идентифицира с дескриптор.

Чужд? Отчужден? Отчужден от какво? Идилично детство в Калифорния. Не съвпада с нито един от психологическите портрети, използвани от нас. Той е оригинал. И тайно се радва на това, нали?

Никаква видима склонност към убийства, свързани с психологически мотив.

Убийствата изглеждат случайни и произволно избрани! Той се опива от собствената си оригиналност.

Доктор Санте, Саймън Конклин, а сега и Антъни Бруно. Защо тях? Конклин брои ли се?

Изглежда невъзможно да се предвиди следващият ход на Томас Пиърс. Следващото му убийство.

Защо отива на юг, към брега на Ню Джърси?

Дойде ми наум, че той е роден в крайморски град. Пиърс е израсъл близо до Лагуна Бийч в Южна Калифорния. Към дома ли се връща, фигуративно казано? Дали брегът на Ню Джърси не бе най-близкото за него понятие за дом, до който може да се приближи или до който смее да се приближи?

Вече разполагах с добра информация за живота му в Калифорния, преди да я напусне и да отиде на изток. Живеел във ферма, недалеч от земите на известната Ървайн Ранч. Три поколения лекари. Хубави, работни хора. Всичките му роднини бяха добре в социално отношение и никой от тях не вярваше, че Томас е способен на такива касапници и убийства, в каквито го обвинявахме.

Според ФБР господин Смит е неорганизиран, хаотичен, непредвидим, написах аз в бележника си.

Ами ако грешат? Тези данни ги имат от Пиърс. Именно Пиърс е създал господин Смит, а след това му е направил психопортрета.

Непрекъснато се връщах мислено в техния апартамент. Стаите бяха спретнати и подредени. В този дом се усещаше определено организиран принцип. Той гравитираше около Изабела — снимките й, дрехите, дори шишенцата й с парфюма си бяха останали по местата. В спалнята им още се носеше ароматът на „Л’Ер дьо Там“ и „Жьо Ревиен“.

Томас Пиърс е бил влюбен в нея. Пиърс е бил влюбен. Това означаваше, че е изпитвал страст и чувства. Ето още едно нещо, в което ФБР грешеше. Той я е убил, защото си е помислил, че я губи, а не е могъл да го понесе. Дали Изабела е била единственият човек, влюбен някога в Пиърс?

В мозайката изведнъж се намести още едно парченце! Осени ме така внезапно, че го казах на глас:

— Сърцето и е набучено на харпун!

Той бе „пронизал“ сърцето й! Исусе Христе! Ами че той си е признал още първото убийство! Той си е признал!

Оставил е нишка, но полицията не я е видяла. И какво още не виждахме? Какво е искал да ни покаже досега? Какво е представлявал „господин Смит“ вътрешно? И изобщо има ли нещо, което да представлява? Нещо символично? Артистично? Дали не измисляше нов език за нас, на който да се разбираме с него? Или беше нещо още по-просто? Той бе „пронизал“ сърцето й. Пиърс искаше да бъде хванат. Хванат и наказан.

Престъпление и наказание.

Защо не можехме да го хванем?

Кацнах в Ню Джърси в пет следобед. Кайл Крейг ме чакаше. Беше се подпрял на калника на тъмносиня кола и пиеше бира направо от бутилката.

— Намерихте ли Антъни Бруно? — подвикнах му аз още отдалеч. — Намерихте ли тялото?