Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat and Mouse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Котка и мишка

Преводач: Огнян Алтънчев

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-679-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4554

История

  1. — Добавяне

4.

Алекс Крос е мъртъв. Две мнения по този въпрос нямаше и не можеше да има.

Притиснал око към окуляра на оптичния мерник, който бе свалил от един броунинг, Гари Сонежи наблюдаваше трогателната сцена. Ах, ах…

Бе видял всичко: как Алекс Крос оставя двете си изродчета и как след това се заприказва с хубавата си приятелка пред входа на училище „Съджърнър Трут“.

Мисли немислимото, подкани се наум той.

Свит на предната седалка на черния си джип „Чероки“, Сонежи изскърца със зъби и проследи Деймън и Джанел над ръба на арматурното табло как влизат в училище и поздравяват приятелите си с пляскане по ръцете. Години преди това замалко не бе станал известен с отвличането на две такива изродчета именно тук, във Вашингтон. Такива бяха времената тогава, приятелю! Такива бяха времената.

Известно време бе черната звезда на телевизията и вестниците в цялата страна. Е, сега отново щеше да стане. Беше сигурен в това. В края на краищата той бе най-добрият и това трябваше да му се признае.

Кръстосаните нишки на мерника бавно се изместиха встрани и се спряха на челото на Кристин Джонсън. Виж ти, виж ти! Каква красота, а?

Имаше много изразителни кафяви очи и широка усмивка, която оттук изглеждаше неподправена. Висока, привлекателна, с излъчване, внушаващо респект. Директорка на училище. До бузата й се поклащаха две-три измъкнали се от косата къдрици. Бе много лесно да се разбере какво вижда Крос в нея.

Каква прекрасна двойка бяха двамата и каква трагедия щеше да стане от тях… Какъв срам! Дори и след всичко преживяно, след толкова сълзи и мъки, Крос пак изглеждаше много добре — почти като Мохамед Али на върха на славата си. Усмивката му бе зашеметяваща.

Докато Кристин Джонсън се отдалечаваше към училището, Алекс Крос внезапно погледна към джипа на Сонежи.

Високият детектив като че ли гледаше точно към шофьорското място на колата. Право в очите на Сонежи.

Ами нека си гледа, каза си Сонежи. Нямаше от какво да се страхува, нямаше от какво да се безпокои. Знаеше какво прави. Изобщо не рискуваше. Поне не тук и не сега.

Всичко щеше да започне след няколко минути, но в съзнанието му това вече бе ставало стотици пъти. Оттук нататък той предварително знаеше всеки предстоящ ход чак до края.

Гари Сонежи запали джипа и го подкара към Юниън Стейшън. Сцената на бъдещото местопрестъпление, декорът на неговия бъдещ шедьовър.

— Мисли немислимото — промърмори тихо той на глас. — А след това направи немислимото.