Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cat and Mouse, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Котка и мишка

Преводач: Огнян Алтънчев

Година на превод: 1999

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1999

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-679-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4554

История

  1. — Добавяне

97.

Във Вашингтон една кола с опознавателни знаци на ФБР мина да вземе Кристин Джонсън от апартамента й. Кристин бе готова и я чакаше, застанала отвътре пред вратата. Бе обгърнала раменете си с ръце и се взираше навън. Доста често заставаше в тази поза напоследък, вероятно несъзнателен рефлекс срещу нещо неизвестно и плашещо. Бе изпила две чаши вино и с усилие на волята трябваше да си наложи да спре след втората.

Докато се приближаваше към колата, се огледа да види дали някой репортер не дебне наоколо. Бяха като хрътки, надушили прясна следа. Настоятелни, понякога невероятно безчувствени и нахални.

Чернокож агент, когото тя познаваше — приятен и общителен човек на име Чарлз Дампиър, — изскочи отвътре и й отвори задната врата.

— Добър вечер, госпожо Джонсън — поздрави той учтиво като ученик.

Мина й през ума, че този май има някакви аспирации към нея, но бе свикнала с този подход на мъжете, затова се опита да бъде любезна.

— Благодаря — отвърна тя и се вмъкна на задната седалка. — Добър вечер, момчета — включи в поздрава си и мъжа на волана, Джозеф Денжоу.

По време на пътуването никой не проговори. Агентите май бяха инструктирани да не подхващат лек разговор, ако самата тя не го започне. Живеят в странен, студен свят — каза си Кристин. — И сега почвам да разбирам, че и аз живея в него. А това май никак не ми харесва.

Преди агентите да дойдат, беше се изкъпала. Седеше във ваната с чаша червено вино в ръка и си припомняше живота си. Отлично проумяваше доброто, лошото и злото, случили се с нея. Знаеше, че по-рано винаги бе изпитвала известен страх от скок в тъмното, но бе толкова близо до това — о, толкова близо. В нея определено имаше някаква дива жилка в добрия смисъл на думата. Тя всъщност бе изоставила Джордж за шест месеца в първите години от брака им. Бе отлетяла за Сан Франциско и бе изучавала фотография в „Бъркли“, живеейки в миниатюрно апартаментче. Самотата й бе харесала за известно време — време за размисъл, просто да запечатваш красотата на живота с фотоапарат в ръка.

Беше се върнала при Джордж, известно време бе преподавала и най-накрая бе получила работата в училище „Съджърнър Трут“. Може би защото по цял ден беше с деца, Кристин много обичаше работата си. Божичко, колко обичаше децата, а и умееше да бъде добра с тях. Толкова й се искаше да има свои деца.

Тази вечер си мислеше за какви ли не неща. Може би късният час, втората чаша мерло… Тъмният форд обикаляше из пустите среднощни улици. Движеха се по обичайния маршрут, кажи-речи утъпканата пътека от Мичълвил до Вашингтон. Запита се дали това е разумно, но си каза, че хората си знаят работата.

От време на време се оглеждаше назад, за да види дали не ги следят. Чувстваше се малко глупаво, но не можеше да се сдържи.

Бе част от случай, който бе много важен за пресата. Освен това и опасен. Те нямаха и капка уважение към личните й работи и чувства. Репортерите идваха в училището и се опитваха да интервюират останалите учители. Толкова често я търсеха по телефона у дома, че тя най-накрая си смени номера с такъв, който да не е вписан в указателя.

Чу воя на близка полицейска кола или линейка и звукът я извади от унеса й. Тя въздъхна. Почти бяха стигнали.

Кристин затвори очи и задиша дълбоко и бавно, за да се успокои. Главата й клюмна на гърдите. Бе уморена и й дойде наум, че един хубав плач може да оправи нещата.

— Добре ли сте, госпожо Джонсън? — попита я агент Дампиър.

Този има очи и на гърба — помисли си Кристин. — Наблюдавал ме е. Той обръща внимание на всичко наоколо, но така е май по-добре.

— Добре съм. — Тя отвори очи и се усмихна слабо. — Просто малко съм уморена. Ранно ставане и късно лягане всеки ден…

Агент Дампиър помълча малко, после каза:

— Съжалявам, че трябваше да стане така.

— Благодаря — прошепна тя. — Много ми помагате с вашата любезност. А пък вие сте много добър шофьор — пошегува се Кристин и с агент Денжоу, който през цялото време не бе обелил и дума, но сега се засмя.

Фордът се изкачи по полегатата бетонна рампа и влезе в сградата откъм задната й страна. Това бе товарната рампа, бе научила вече тя. Усети, че отново обгръща раменете си с ръце. Цялото това среднощно пътуване започваше да й се струва нереално.

Двамата агенти я придружиха по стълбите чак до вратата, пред която се отдръпнаха встрани и тя влезе сама.

Тихо затвори вратата и немощно се облегна на нея. Сърцето й гърмеше в гърдите — винаги бе така.

— Здравей, Кристин — каза Алекс и тя се спусна към него, като го прегърна така силно — ох, така силно!, — че всичко изведнъж застана по местата си и отново придоби смисъл.