Джеймс Патерсън
Котка и мишка (61)

61.

Мрачната тайна на Гари Сонежи още даваше резултати, още му бе вярна. Онова, което би накарало хората да побеснеят, неутешимо да скърбят, да страдат невъобразимо, той им го причиняваше.

Гари Сонежи гледаше как Алекс Крос се приближава. Високо и нахално черно копеле. И ти ли си готов да умреш, Крос?

Точно когато животът ти започва да се нарежда прекрасно? Когато децата ти растат? И с новата ти любима?

Защото точно това ще стане. Ще умреш заради това, което ми стори. Не можеш да се спасиш.

Алекс Крос продължаваше да върви към него, крачейки стегнато по тесния бетонен перон. Не изглеждаше никак изплашен. Крос определено се готвеше да говори. В това бе силата, но и глупостта му.

Сонежи изведнъж се почувства така, сякаш плува в пространството. Бе толкова свободен — вече никой нищо не можеше да му направи. Можеше да бъде какъвто си иска, да прави каквото си иска. Бе прекарал целия си живот, мъчейки се да стигне до това състояние.

Алекс Крос се приближаваше все повече и повече. Зададе му въпрос отдалеч. Крос винаги имаше въпроси.

— Какво искаш, Гари? Какво, по дяволите, искаш от нас?

— Затваряй си плювалника! Какво мислиш, че искам? — викна Сонежи в отговор. — А? Теб! И най-накрая ми падна!